Дворци в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Списък на официалните резиденции на монарсите от Третото Българско Царство.

След края на Комунистическия режим дворците (без двореца в София и резиденция Евксиноград) са върнати на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска.[1] За някои от резиденциите, които не са строени изцяло с пари на царското семейство, държавата прави повторен опит да си ги върне.[2]

Дворци на Българската царска династия 1878 – 1946[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Построен през Построен от Местоположение Статус
Царски дворец 1873 – 1930 Мазхар паша, Александър I, Фердинанд I, Борис III София държавен, музей
Батенберг 1882 Александър I Русе държавен, музей
Евксиноград 1882 Александър I / Интенданство Варна държавен, резиденция и музей
Царска Бистрица 1898 Фердинанд I / Интенданство (във Върховен съд)[3] Самоков собственост на фамилията
Врана 1899 Фердинанд I / Интенданство[4][5] София
Ситняково 1904 Фердинанд I / Интенданство (в съда в Страсбург)[6] Самоков държавен
Саръгьол 1904 Фердинанд I / Интенданство Самоков държавен
Кричим 1905, 1936 Фердинанд I, Борис III / Интенданство[7] Куртово Конаре държавен
Баня 1929 Борис III Баня собственост на фамилията
Овнарско Фердинанд I Говедарци
Среден нос Фердинанд I Говедарци

Други имоти на Българската царска династия 1878 – 1946[редактиране | редактиране на кода]

Имот Придобит през Построен от / Придобит от Местоположение Статус
къща 1937 княгиня Евдокия Слатина собственост на фамилията
незастроено място ???? царица Йоанна Самоков
16 000 дка гори ???? Фердинанд I Рила държавни[8]
две незастроени места ???? ???? Созопол
остров Свети Тома ???? ???? Созопол

Дворци на Румънската кралска династия 1913 – 1940[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Построен през Построен от Местоположение Статус
Тихото гнездо 1924 Мария Единбургска Балчик държавен, музей

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]