Двуглав орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картината на Рембранд ван Рейн "Пирът на Балтазар" изобразяваща изписаните от тайнствена ръка думи "мене, текел, фарес", които били предзнаменование за края на семитското управление на Вавилон, т.е. на последния представител на Халдейската династия и на древната световна столица. Те подсказали на Балтазар, че подялбата на царството му между Персия и Мидия е неизбежно, като предопределено от Бога.
Гербът на Палеолозите

Двуглавият орел е стар символ, появил се за пръв път в Месопотамия около 15 век пр.н.е. като дуалистичен символ на стара религия. Този раздвоен символ се свързва с Зороастрийското учение, според което добрият бог на светлината Ахура Мазда се бие с бога на мрака Ариман.

Аналогии в Древна Гърция[редактиране | edit source]

В древногръцката цивилизация през 8 век пр.н.е. върховен бог става Зевс, господар на небето, гръмотевиците и времето. Според гръцките легенди бог Зевс седял на престола си на планината Олимп, държал в лявата си ръка светкавица, а в дясната - скиптър с изправен върху него орел.

Първи царски символ[редактиране | edit source]

В развалини близо до турското село Уъйюк, намиращо се в древната област Кападокия, на границата с друга древна област Асирия е намерено изображение на двуглав орел, отнасящо се към епохата на мидийския цар Киаксар (635-596 г. пр.н.е). Едноглавия орел у персите служи като знак за върховна власт, откъдето може да се предположи, че находката от Уъйюк символизира обединението на Мидийското царство с Асирийското през 598 г. пр.н.е.

Римският и византийският орел[редактиране | edit source]

През 2 век пр.н.е. римляните вземат в пантеона си бог Зевс под името Юпитер и едноглав орел става символ на римската държава и военните легиони. Още преди времето на император Константин Велики, във Византия също се е използвал едноглав орел като символ на старата римска държавна власт. Според някои източници символиката на двуглавия орел е пряко свързана с Юстиниан I (527-565), който обединява под един скиптър Източната и Западна Римска империя. Според други, като глава на семейството на народите, Юстиниан Велики е искал символно с двуглавия орел да подчертае, че византийският император е владетел от Цариград и на изтока (Азия), и на запада (Европа) - виж евроазийство. По тази геополитическа концептуална причина (Translatio imperii), този символ от Византия е заимстван в гербовете на Свещената Римска империя и наследилата я Австрийска империя на запад като приемници на римско-германската западна цивилизация, а на изток от Третия Рим - Руската империя, като приемник на гръко-славянската цивилизация по Арнолд Тойнби (Изследване на историята).

Християнски символ[редактиране | edit source]

В християнската традиция орелът е знак на свети Йоан Богослов и символизира духовните висини, до които се е изкачил този създател на Евангелията и на Апокалипсиса.

През 10 век във Византия отново се появява древният двуглав орел, но сега вече като символ на христовите думи: „Кесаревото - кесарю, божието - богу“, т.е. символизира баланса между божественото и земното. Този византийски двуглав орел с полуразперени крила в хералдиката е познат като двуглав орел в полет. След падането на Византия двуглавия орел се появява като символ на държави, считащи себе си за приемници на "Източния Рим" - Свещената Римска империя, Руската империя, а също и на фамилии, произхождащи от Византия или имащи тесни династични връзки с тях.

Двуглавият орел се отнася към групата на фантастическите гербови фигури и изобраява орел, имащ две глави, обърнати на дясна и лява хералдическа страна.

В западноевропейската хералдика тази фигура се появява за пръв път през XIII век, на монетите на Людвиг Баварски 1330 г. и гербовете на бургграфофе на Вюрцбург и Савойскте графове. Като държавна емблема на Свещената Римска империя двуглавият орел е приет още през XV век. Той е черен на златен щит, със златни клюнове и нокти; главите на орела са окръжени с ореоли. Едва в по-ново време орела е увенчан с корони, а в ноктите поставят скиптър и държавен меч — в десните и държава — в лявата.

Двуглавият орел се среща още:

Двуглавият орел в българската държавна традиция[редактиране | edit source]

Двуглавият орел се среща за първи път като изображение на монети емитирани от цар Георги I Тертер. Според изследователя Христо Дерменджиев, двуглавият орел е династичен символ на Тертеровци. Интересното в случая е това, че символът е разкрит в Търново близо век, преди да бъде изобразен върху монетите на Палеолозите. Освен това, царската дъщеря Анна Тертер, става рашка кралица, а според Троношкия летопис е и майка на Стефан Дечански, откъдето пък се демонстрира приемственост в Душановото царство.

В Търновското царство, изображение на двуглав орел с монограм на Михаил Шишман е открит върху капител от дворцовата църква в Царевец. Двуглавият орел се среща и върху фрагмент от съркофага на Иван Александър, докато лъвът като български държавен символ е отбелязан за първи път от марокански пътешественик по времето на Иван Шишман.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Най-интересното в случая с българският държавен символ е отритият от Иван Войников и Петър Яначков в интернет най-стар български герб, датиращ от 1295 г. и изобразяващ изправен на задните си крака обърнат на ляво лъв. Според гербовника на лорд Маршал, този герб принадлежал на Краля на България. Интересното в случая е титулатурата "крал". За крал на България по това време може да претендират Урошите (всичките носят такъв или подобен титул) и унгарските крале. На кой от двамата крале (Стефан Милутин и Андраш III, като последния Арпад) е принадлежал въпросния български герб е спорно, понеже и двамата владетели са владеели български земи по това време. По-вероятна е хипотезата, този български герб да е принадлежал на унгарския крал, понеже Стефан Милутин е ориентирал своята политика на юг към Палеологова Византия, а и съпругата му по това време Анна Тертер (до 1299 г.) има като фамилен символ изобразен двуглав орел. Ковачев, Ганчо. Средновековна хералдика, стр. 54-55. Издателство "Фабер", ISBN 954-775-487-4, 2005.

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]