Двуезичен текст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Двуезичен текст (Използвано също Билингва — от лат. bilinguis = двуезичен или Трилингва за триезичен) е писмен документ, текстовете на който са на два различни (респективно повече) езика. В идеалния случай, съдържанието на разноезичните текстове е идентично.

Подобни надписи са особено ценни за изследователите, особено когато единият от двата езика не е бил известен и/или разбран досега, докато другият е познат. Ако текстът е достатъчно дълъг и съдържа идентични понятия и думи, позволява посредством известния език да се разшифрова неизвестния.

Известни дву- (три) езични текстове[редактиране | edit source]

Розетския камък[редактиране | edit source]

Един от най-прочутите триезични надписи е т.н. Розетски камък, с чиято помощ е намерен ключът към разшифроването на египетските йероглифи. Надписите на него са били с йероглифи, на коптски език и на старогръцки език.

Бехистунски надпис[редактиране | edit source]

Надписът на Дарий I

Бехистунски надпис е триезична таблица на староперсийски, еламски и вавилонски. Текстът описва възкачването на персийския цар Дарий I. Надписът е открит, копиран и публикуван от Хенри Ролинсон (Henry Creswicke Rawlinson). Това спомага за окончателното разшифроване на клинописното писмо.

Златните плочки от Пирги[редактиране | edit source]

При разкопки, проведени през 1964 г. край Пирги от Масимо Палотино (Massimo Pallottino) са открити три тънки златни плочки. Две от тях са на етруски, а третата — с паралелен текст на финикийски. Текстовете са с близко съдържание, но не и идентични. Посветени на богинята Астарта, което доказва финикийско присъствие на територията на етруските. Текстовете помагат за разбирането на етруския език и писменост.

Двуезичните надписи от Каунос[редактиране | edit source]

Сравнително актуален пример за двуезичен надпис е откритието, направено край Каунос, Турция. Надписите са на два езика: (старо)гръцки и карийски. Това е езикът на карийците — античен народ, живял в западна Мала Азия и споменат още от Омир. Дотогава карийският е бил известен от единични (едноезични) кратки надписи, които не са били преведени. В средата на 90-те години на 20 век, посредством двуезичните надписи от Каунос, учените успяват частично да разгадаят карийския език.