Дебелоклюна чучулига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дебелоклюна чучулига
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Чучулигови (Alaudidae)
род:Степни чучулиги (Melanocorypha)
вид:Дебелоклюна чучулига (M. calandra)
Научно наименование
(Linnaeus, 1766)
Разпространение
Дебелоклюна чучулига в Общомедия
[ редактиране ]

Дебелоклюната чучулига[3] (Melanocorypha calandra), е сравнително едър представител на семейство Чучулигови (Alaudidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Тялото и е плътно и набито. Оперението подобно на другите видове Чучулиги е маскировъчно, с много фин рисунък от кафяво, черно и жълто. Крилете са сравнително къси и закръглени, лети бързо и добре с характерния за чучулигите накъсан полет. Краката са добре развити и се придвижва по земята ходейки, а не подскачайки, както го правят останалите видове от разреда. Има характерен и приятен глас.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в страните около Средиземно море, както в Европа, така и в Африка. Още можем да я видим и в Турция, южна Русия, Арабския полуостров, някои от южните Азиатски страни. Счита се за вид предпочитащ топлия климат, въпреки че гнезди в Европа, чак до Австрия, Германия и други по-северни страни. Среща се и в България. Предпочита открити местности, покрити нарядко с храсталаци. Не се качва много нависоко в планините.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Води подобно на другите чучулиги, наземен начин на живот. Земята е мястото, където търси и храната си, която се състои от насекоми, дребни безгръбначни и семена. Относително растителния дял в диетата и е по-висок отколкото на другите чучулиги.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Яйца на дебелоклюна чучулига

Гнезди в открити местности, направо на земята, сред средновисока трева. Снася 4–5 напръскани с петънца яйца. Благодарение на маскировъчния си цвят и голямото си самообладание, не можем обикновено да забележим мътещата птица, докато почти не стъпим върху нея. Малките се излюпват покрити с рядък пух и напълно безпомощни, но се развиват изключително бързо и след седмица и нещо напускат гнездото. Родители те им ги хранят с насекоми.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

В България е защитен вид включен в Червената книга.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Melanocorypha calandra (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Дебелоклюна чучулига. Посетен на 19 февруари 2012
  3. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.