Дебиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Debian
Debian-OpenLogo.svg
Debian 6 bg.png
Работният плот по подразбиране на Debian 6
Основна информация
Разработчик Debian Project
Вид GNU-базирана
Ядро Различни
Архитектури x86-32, x86-64, PowerPC, SPARC, DEC Alpha, ARM, MIPS, HPPA, S390, IA-64
Лиценз GNU GPL и други
Официален Уебсайт http://www.debian.org

Дебиан е свободна операционна система, отличаваща се от другите най-вече по начина си на разработка и силно развитата си пакетна система.

Дебиан GNU/Linux е дистрибуция на операционна система, основана на Линуксово ядро и е най-известният проект на Дебиан. Освен GNU/Linux Дебиан развива и други проекти — Дебиан GNU/Hurd и други.

Съдържание

Кратка история на проекта Дебиан [редактиране]

Проектът Дебиан е основан на 16 август 1993 г. от Иън Мърдок и началото е обявено в публикувания от него манифест на Дебиан. Целта е била създаване на дистрибуция, която да се придържа към принципите на проекта GNU. Първоначалното развитие на Дебиан е спонсорирано от проекта GNU за една година — от ноември 1994 г. до ноември 1995 г.

Името „Дебиан“ идва от името на съпругата на Иън, Дебра (или съкратено „Деб“) и неговото име, Иън. На английски се произнася „дебийън“, с ударение на „е“-то.

В началото проектът се развива сравнително бавно и версия 1.х на дистрибуцията Дебиан GNU/Linux се появява едва през 1996 г. След това започва постоянното нарастване на броя на разработчиците и на качеството на практически най-голямата днес дистрибуция, създавана от общност, отличаваща се едновременно с отвореността си и с прецизната си и подробна организираност. Основната цел на проекта е да се поддържа колекция от качествен свободен софтуер, която да има удобни и ефикасни инструменти за управление.

В историята на проекта са преплетени имената и на някои от радетелите на свободния софтуер като Брус Перънс (Bruce Perens). Самата дистрибуция си е извоювала името на стабилна, предназначена за технически напреднали потребители, добре поддържана и надеждна.

Пакетна система [редактиране]

Пакетната система на Дебиан, dpkg и инструментите за работа с нея, основаващи се на APT (Advanced Package Tool) контролират зависимостите между пакетите. Затова Дебиан е дистрибуция на операционна система със силно проследяване на зависимостите: когато потребителят инсталира програма, се проверява дали за нормалната ѝ работа не трябва инсталирането и/или донастройката на други програми. И ако това е нужно, се прави. По този начин се избягва търсенето на пакетни зависимости „на ръка“, характерно за Slackware и т.нар. „dependency hell“, познат от по-старите версии на rpm-базирани дистрибуции.

Препоръки на Дебиан за свободния софтуер (DFSG)[1] [редактиране]

Версия 1.1, ратифицирана на 26-ти април 2004 г. Замества версия 1.0, ратифицирана на 5-ти юли 1997 г. Препоръките на Debian за свободен софтуер (ПДСС), първоначално проектирани като набор от ангажименти, които обещаваме да спазваме, са част от обществения договор и бяха приети от обществото на свободния софтуер като основа за дефиницията за отворен изходен код.

  1. Свободно разпространение
    Лицензът на никой компонент на Debian не може да ограничава никого да продава или подарява софтуера като част от софтуерна дистрибуция, съдържаща програми от различни източници. Лицензът не може да изисква процент от продажбите или друга такса при подобна продажба.
  2. Изходен код
    Програмата трябва да идва с изходен код и да позволява разпространение във вид на изходен ход и в компилиран вид.
  3. Производни разработки
    Лицензните условия трябва да позволяват промени и производни разработки и трябва да позволява те да бъдат разпространявани при същите условия като оригиналния софтуер.
  4. Непокътнат авторски изходен код
    Лицензните условия може да ограничават разпространението на променен изходен код _само_ при условие, че не ограничават разпространяването на „файлове-кръпки“ заедно с изходния код с цел модификация на програмата по време на компилиране. Лицензът трябва ясно да разрешава разпространението на резултата от компилирането на променен изходен код. Лицензът може да изисква производните разработки да използват различно име или версия от оригиналния софтуер. (Това е компромис. Проектът Debian препоръчва на авторите да не ограничават променете в никакви файлове, независимо дали са изходен код или резултата от компилиране.)
  5. Без дискриминация на лица и групи
    Лицензните условия не трябва да дискриминират отделни лица или групи.
  6. Без ограничаване на начините на използване
    Лицензните условия не трябва да поставят ограничения при използването на софтуера за специфични цели. Например, не се допуска забраната за използване в бизнес-организации или за генетични изследвания.
  7. Разпространение на лиценза
    Правата, прикрепени към програмата трябва да са приложими за всички, до които тя се разпространява без да е необходим допълнителен лиценз.
  8. Лицензът не трябва да е специфичен за Debian
    Правата, прикрепени към програмата не трябва да зависят от това дали тя е част от Debian или не. Ако програмата е извадена от операционната система Debian и се използва или разпространява без Debian, но според условията на лиценза, всички, получили копия на програмата трябва да получават същите права, които биха получили ако програмата е част от Debian.
  9. Лицензът не трябва да засяга друг софтуер
    Лицензните условия не трябва да поставят ограничение за друг софтуер, разпространяван с лицензирания. Например лицензът не трябва да изисква всички други програми, разпространявани на същия носител да са свободен софтуер.
  10. Примерни лицензи
    Лицензите GPL, BSD и Artistic са примери за лицензи, които смятаме за „свободни“.



Ресурси в България [редактиране]

Българските сайтове за изтегляне, инсталация и поддръжка на Дебиан са:

www.bg.debian.org

debian.ludost.net

Стил и пристрастяване [редактиране]

Стилът на работа с Дебиан е доста различен от стандартния за други дистрибуции с отворен или затворен код. Докато при тях е нужна колекция от CD-та, съдържащи инсталационните файлове и евентуално допълнителен софтуер, при Debian по-лесно е да имате само връзка към Интернет.

Първоначално инсталирате само най-важните части на системата от дискети или малко CD, а след това същинската инсталация, добавянето на софтуер, обновяването до нови версии на системата се извършва чрез Интернет.

Системата (благодарение на управлението на пакети APT) е толкова стабилна и добре поддържана, че потребителите ѝ се пристрастяват към Дебиан и отказват да ползват други операционни системи. За тях понятия като преинсталация, преминаване към нова версия, инсталиране на програми за сигурност губят смисъл, тъй като някои (преинсталацията) са ненужни, а другите се поддържат автоматично.


Дистрибуции базирани на Дебиан [редактиране]

Български [редактиране]

УСУ, Tilix.

Други [редактиране]

Ubuntu, Mint, Knoppix, Linspire, Mepis, Kanotix, Xandros.


От къде идват кодовите имена на изданията? [редактиране]

Имената са взети от филма Играта на играчките с цел да се направят по-лесно огледалата на Дебиан.[2]

Източници [редактиране]

  1. Препоръки на Debian за свободен софтуер (ПДСС) на web страницата на проекта Дебиан,
  2. The Debian FTP archives,

.

Външни препратки [редактиране]