Дебово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дебово
България
Red pog.png
Дебово
Област Плевен
Red pog.png
Дебово
Общи данни
Население 583 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 25,765 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 5958
Тел. код 06548
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 20314
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Никопол
Емил Бебенов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Дебово
Калоян Кръстев
(БЗНС)

Дебо̀во е село в Северна България. То се намира в община Никопол, Област Плевен и има население около 700 души.

География[редактиране | edit source]

Село Дебово се намира на 34,3 км (около 30 мин.) североизточно от гр. Плевен и на 19,6 км (около 20 мин.) южно от гр. Никопол.

История[редактиране | edit source]

Според данни от стари хора с. Дебово е основано през 1858 г. По това време татари от Крим, Русия били заставени от руското правителство да приемат християнството или да напуснат държавата. Много от кримските татари напуснали Русия и намерили убежище в България. Една част от тези татари, дошли от кримското село Дебул се заселили по тези земи. Основали селище Дебу, което по–късно получава името Дебово. През 1870 г. в селото се заселили българи и власи от съседните села.

Обичаи[редактиране | edit source]

  • На Гергьовден в село Дебово при стар свещен камък останал още от времето на татарите, всяка година се прави курбан за здраве и плодородие, като се дава в жертвоприношение местно агне. После то се раздава на всеки жител на селото на празничен обяд.
  • Всяка година на Тодоровден, характерно за празника, се провежда надбягване с коне, за да може всеки да покаже уменията си в ездата.
  • Селото е известно с прочутия за този район танц „Калуша“ завоювали златен медал на VI Национален събор в Копривщица през 1986 г.

Събития[редактиране | edit source]

  • От 2008 г. насам всяка година в с. Дебово се провежда фолклорният събор „Живи Въглени“ (под ръководството на Хубавина Карабулева), на който идват все повече участници от цялата страна.

Паметници и църкви[редактиране | edit source]

Паметникът на В. Левски (на заден план - читалище „Съгласие“).
  • През 2008 година в с. Дебово бе открит и паметник на Васил Левски.
  • В парка на с. Дебово е и монументът на загинали български войници във войните от 1912-13 и 1915-18 г.
Църквата „Св. Георги Победоносец“
  • В с. Дебово се намира храмът „Св. Георги Победоносец“ построен през 1923 г.

Учебни заведения и читалища[редактиране | edit source]

  • В с. Дебово е имало основно Училище „Кирил и Методий“ създадено през 1885 г. и закрито през 2001 г. (съществувало е 116 г.).
  • Читалище „Съгласие“ е основано през 1927 г., а през 2007 г. тържествено бе чествана неговата 80-та годишнина. В него има концертна зала с киносалон и библиотека. Към читалището има и сформирана вокална група и Танцов Състав
  • В Дебово има и детска градина.

Кухня[редактиране | edit source]

  • Стриктно спазвана е традицията за омесване на уникални по рода си великденски козунаци. Те са двуцветни — червено — жълти. Между двата цвята тесто се слагат локум, стафиди, орехи ... Усукват се и се пекат в пещи на дърва в специални овални форми. Научили са се да ги правят и в с. Асеново където живеят католици.
  • Любимо ястие на дебовчани е и т. нар. „Моаре де пеще“ (от румънското moare de peşte - „рибна саламура“), която често се приготвя не само с риба, а и с пилешко месо.

Външни препратки[редактиране | edit source]