Деветоюнски преврат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ръководителите на Деветоюнския преврат в дома на Иван Русев (по-късна възстановка).
От ляво надясно: Димо Казасов, Кимон Георгиев, Никола Рачев, Янаки Моллов, Иван Вълков, Александър Цанков, Христо Калфов, Иван Русев, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски.

Деветоюнски преврат е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, която е узаконена (след известно колебание) с указ на цар Борис III. Основни сили в подготовката на преврата са Военният съюз и Народният сговор, които организират около себе си повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина партия, БКП.

В ранната сутрин на 9 юни генерал Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното училище и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. Арестувани са земеделски министри и 700 оранжеви гвардейци.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново - начело с Александър Цанков.

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци на ВМРО убиват и Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничи на Цанков срещу левицата.

На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет". ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между селската и градската буржоазия.

В Славовица (Област Пазарджик), където се намира и Стамболийски, се събират стотици въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик. Комунистите от града обаче отхвърлят предложението на министър-председателя за съвместни действия срещу местния гарнизон. Стамболийски не издава заповед за нападение, понеже му е ясно, че силите са неравни, а надеждата за подчинение на местния гарнизон на вече бившия министър-председател не се осъществила. За да не се превърне обсадата на Пазарджик в кървав погром, Стамболийски разпорежда на 11 юни селяните да се разпръснат. Самият той в продължение на три дни се крие от село на село, докато е предаден от селяни на село Голак, заловен е и малко по-късно зверски умъртвен от активисти на ВМРО.[1]

Под натиска на Коминтерна обаче в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Фол, Александър и др., Кратка история на България, Издателство Наука и изкуство, София, 1981