Девол (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Девол.

Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава. Градът е бил разположен край едноименната река в днешна Югоизточна Албания.

Име и местонахождение[редактиране | edit source]

На старобългарски език името на града, областта и реката се изписва във формата Дѣволъ. Така остава в книжовния език до 1945 г. Известно е и в няколко гръцки варианта: Διάβολι, Δεβόλι и Ντεβόλι, с който днес най-често се обозначават реката и окръг в Албания. Епископ Михаил Деволски съобщава, че в началото на XII век, столетие след завладяването на България от византийците, град Девол е наричан още Селасфорос (в превод от гръцки: светлоносец, а на латински: Луцифер, едно от прозвищата на дявола). От това сведение някои извеждат произхода на името на село Звезда[1]. Според Иван Дуйчев при преименуването на Девол византийците са се подвели за значението на името, а оригиналното название произхожда от времето на траките и илирите, населявали региона още преди заселването на славяните, и е сходно със споменатата от Птолемей Dibolia в Еордея[2].

Точното местонахождение на Девол е спорно. Според една от версиите градът е бил разположен до село Гостима в северното подножие на планината Томор (Мали Томорит)[3]. Други проучвания сочат, че градът се е намирал край горното течение на река Девол, североизточно от град Корча, в близост до село Звезда[4][1][5].

По време на Първата българска държава[редактиране | edit source]

Смята се, че областта Девол е присъединена към България от кан Пресиян към 842-843 г.[6] По времето на княз Борис I (852-889) град Девол е средище на административна област комитат, наричана в някои извори Кутмичевица. Тук се издига една от седемте големи църкви, издигнати от Борис в България след покръстването[7]. За известен период управител на областта е комит Домета[8]. През 886 г. Борис изпраща в Девол Климент Охридски, който превръща града в средище на книжовна школа[9], преместена впоследствие в Охрид (Охридска книжовна школа). През 893 г. просветителската дейност на Климент в Девол е поета от друг ученик на Кирил и МетодийНаум Охридски[10]. През същата година е учредена Деволската епархия[5].

Предстоятел на епархията през 30-те години на X в. е Климентовият ученик Марко Деволски[11]. По негова заръка е написано Първото житие на Свети Наум с автор друг Климентов ученик от Девол[12]. Епархията просъществува по времето на цар Самуил (997-1014)[11]. Изказано е мнение, че Девол е първата Самуилова столица[13]. След като завладява Охрид, през лятото на 1018 г. византийският император Василий II използва Девол като база за действия срещу установилите се в Томор предводители на българската съпротива Пресиян и Ивац[14].

Във Византия[редактиране | edit source]

Василий II премахва Деволската епархия и я присъединява към Костурската[15]. Тази промяна е временна, защото са известни двама епископи на Девол от по-късен етап на византийското владичество[16]. Един от тях е Михаил Деволски, комуто се приписва авторството на редица ценни за съвременната историография добавки към хрониката на Йоан Скилица за българо-византийските отношения[17].[18] През 1072 г., в хода на въстанието на Георги Войтех, Девол е превзет за кратко от зетския войвода Петрила, който воюва на страната на българските въстаници[4].[19] При управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118) Девол е опора на императора в бойните действия срещу норманите на Робер Жискар и Боемунд. През септември 1108 г. Алексий сключва мирно споразумение с Боемунд, известно като Деволски договор[20]. Това примирие слага край на последните кръстоносни напъни на Първия кръстоносен поход и на всички домогвания на Боемунд Антиохийски до византийската корона.

През късното Средновековие[редактиране | edit source]

След Клокотнишката битка (1230 г.) Девол е завладян от цар Иван Асен II и става център на административна област (земя, на гръцки: хо̀ра) в Търновското царство[6].[5] Непосредствено след смъртта на цар Коломан I Асен през 1246 г. югозападните български владения са превзети от епирския деспот Михаил II[21]. Девол е в района на бойните действия при последвалите войни между Епирското деспотство и Никейската империя. На два пъти – през 1254 и 1259 г., градът е завладяван от никейски войски[22]. През 30-те и 40-те години на XIV в. управляващата сръбска династия на Неманичите разширява своята държава за сметка на Византия с цяла Македония, Албания (в т. ч. и Девол), Епир, Тесалия, Етолия и Акарнания. [23] На 20 декември 1355 г. край Девол умира цар Стефан Душан [24].

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII - началото на XI в.), Академично издателство "Марин Дринов", София 2005, ISBN 954-430-787-7, стр. 190
  2. Дуйчев Ив., Ферлуга J., Deabolis, в: Lexikon des Mittelalters
  3. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, "Наука и изкуство", София 1971 (II изд.), стр. 237 (взето от Книги за Македония на 26.3.2008)
  4. а б Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Изд. БАН, София 1994, ISBN 954-430-200-X, стр. 77
  5. а б в Гюзелев, Б. Албанците в Източните Балкани, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София 2004, стр. 15 (взето на 29.3.2008)
  6. а б Енциклопедия "България", т. 2, Изд. БАН, София 1981, стр. 261
  7. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 238 (26.3.2008)
  8. Лазаров, Ив., Домета, в: Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. "Просвета", София 1994, ISBN 954-01-0476-9, стр. 99
  9. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 232-234, 237-239, 247 (26.3.2008)
  10. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 278-279 (26.3.2008)
  11. а б Снегаров, Ив. История на Охридската Архиепископия, т. 1, Кооп. печ. "Гутенбергъ", София 1924; Акад. изд. "М. Дринов", 1995 (II изд.), стр. 24 (взето от Книги за Македония на 26.3.2008)
  12. Иванов, Й. Български старини из Македония, БАН, Изд. "Наука и изкуство", София 1970, стр. 308 (взето от Vassil Karloukovski's Page на 27.3.2008)
  13. Микулчиќ, Ив. Средновековни градови и тврдини во Македонија, Македонска академија на науките и уметностите — Скопје 1996, стр. 204 (от Vassil Karloukovski's Page, 29.3.2008)
  14. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 736-737, 740 (26.3.2008)
  15. Снегаров, Ив. История на Охридската Архиепископия, т. 1, стр. 24-25, стр. 55-56 (26.3.2008)
  16. Снегаров, Ив. История на Охридската Архиепископия, т. 1, стр. 214 (26.3.2008)
  17. Тъпкова-Заимова, В. Кедрин-Скилица (увод), в: Гръцки извори за българската история, том VI, стр. 198
  18. Павлов, Пл. Бунтари и авантюристи в средновековна България, изд. "LiterNet", Варна 2005, Самозванецът Петър Делян и царският син Алусиан (26.3.2008)
  19. Павлов, Пл. Бунтари и авантюристи в средновековна България, изд. "LiterNet", Варна 2005, Георги Войтех от рода на кавханите (1.4.2008)
  20. Любарский, Я. (ред.) Анна Комнина. Алексиада, Изд. "Наука", Москва 1965, стр. 157, 348, 352, 357, 370-372, 605-606 (достъпна в електронно издание на 27.3.2008)
  21. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 3, Изд. "Наука и изкуство", София 1972 (електронно издание в Книги за Македония), стр. 436 (1.4.2008)
  22. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 3, стр. 445, стр. 485 (1.4.2008)
  23. Матанов, Хр. Югозападните български земи през XIV век, изд. "Наука и изкуство", София 1986, стр. 14-15 (1.4.2008)
  24. Servia, от Classic Encyclopedia (Based on the 11th Edition of the Encyclopaedia Britannica), 1.4.2008
  25. Според Александър Финдлей координатите на стария град Девол са 40°50'N, 20°55'E (вж. Findlay А., A Classical Atlas of Ancient Geography, New York, Harper and Brothers, 1849, стр. 15; срвн. с друг автор от първата половина на XIX в. - Пуквил - Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly, стр. 87 и неговата карта Carte de la Grèce Moderne).
  26. Динеков П. (ред.), Коледаров П., картата на стр. 577 към статията Девол в Кирило-Методиевска енциклопедия, Българска академия на науките, 1985, том 1
  27. Положението на Девол и границите на българската държава според Коледаров П., Политическа география на средновековната българска държава, Втора част, Издателство на Българската академия на науките, София, 1989, карта номер 2