Девън (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разположение на Девън в Канада.
Остров Девън

Девън (на английски: Devon island) е остров на Канада, част от северната територия Нунавут, в Канадския арктичен архипелаг. С площ от 55 247 кв км е 5-ти по големина в Канадския арктичен архипелаг, 6-ти в Канада и 27-ми в света и е най-големият необитаем остров на Земята. По форма островът наподобява латинската буква L (или старинен дървен холандски ботуш). Географският център на острова се намира на 75°08′ с. ш. 87°51′ з. д. / 75.133333° с. ш. 87.85° з. д.

История[редактиране | edit source]

Откриване и изследване на острова[редактиране | edit source]

През 1819 г. островът е наименуван Девън в чест на графство Девън във Великобритания от известният английски мореплавател Уилям Едуард Пари.

Усвояване на острова[редактиране | edit source]

През август 1924 г. на югоизточното крайбрежие на острова, на (74°32′ с. ш. 82°23′ з. д. / 74.533333° с. ш. 82.383333° з. д.) е основана станция Дъндас Харбър (на английски Dundas Harbour) в рамките на правителствена програма, имаща за цел да ограничи китолова на други страни в канадски води. През 1934 г. поради падането на цените на ценните животински кожи и настъпилата световна икономическа криза на острова се преселват 53 ескимоски семейства от Бафинова земя. Поради суровите климатични условия на острова обаче хората напускат след две години. В Дъндас Харбър през 1940 г., във връзка с предстоящата Втора световна война се установява военен граничен гарнизон, който е окончателно закрит през 1951 г. През юли 2004 г. на Девън временно се заселват петима учени и двама журналисти, които експериментират условия на живот и работа на Марс. Освен това НАСА провежда програма за изучаване на геологията, хидрологията, ботаниката и микробиологията на острова. В момента Девън е най-големият на Земята необитаем остров.

География[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Островът е разположен на север от протока Ланкастър, отделящ го от островите Бафинова земя и Сомърсет на юг. На запад протоците Уелингтън и Пени отделят Девън от островите Корнуолис и Батърст. На северозапад протока Белчер го отделя от остров Корнуол, а Кардиган от малкия остров Норт Кент. Протока Джонс отделя Девън на север от остров Елсмиър, а на североизток протока Лейди Ан – от остров Кобург. На изток бреговете на Девън се мият от водите на Бафиново море.

Брегова линия[редактиране | edit source]

Остров Девън, както и останалите острови от Канадския арктичен архипелаг е със силно разчленена брегова линия. Северозападната част на острова, издължена на повече от 200 км от основната маса на острова представляват два полуострова Гринел и Колин Арчър със силно разчленени от заливи и фиорди брегове. По северното крайбрежие по-големите заливи и фиорди са Артур фиорд (отделящ двата полуострова), Вест фиорд и залива Баер. Заливите Крокър и Максуел са по-големите по южното крайбрежие, а Грифит – на западното.

Геоложки строеж и релеф[редактиране | edit source]

На острова има три обширни геоложки зони, изградени от докамбрийски гнайси и палеозойски алеврити и шисти.

Източната зона заема района на изток от линията от нос Спарбо (75°49′ с. ш. 84°00′ з. д. / 75.816667° с. ш. 84° з. д.) на северното крайбрежие до залива Крокър (74°42′ с. ш. 83°15′ з. д. / 74.7° с. ш. 83.25° з. д.) на южното, обхващаща част от Канадския щит и е почти напълно покрита с грамадна ледена шапка с площ 12 хил. км2 и съдържаща приблизително 3 980 км3 лед, с максимална дебелина около 880 м. Под слоя от лед в планината Тротър (на английски Treuter) се намира най-високия връх на острова (1 921 м).

Централната зона, разположена между линията нос Спарбо и залива Крокер на изток и линията с югозападно направление от фиорда Викс на северното крайбрежие до залива Dragleybeck на западното, представлява издигнато плато със средна надморска височина 300 - 400 м и максимална от 551 м. Тази зона представлява част от платото Ланкастър, което освен на Девън се простира и на части от островите Елсмиър и Бафинова земя, целия остров Съмърсет и на полуостров Бутия. Тук е разположен ударният кратер Хотън (английски Haughton), образувал се преди около 39 млн. години пре падането на метеорит с диаметър около 2 км. При удара се е образувал кратер с диаметър около 24 км, който се е запълнил с вода и няколко милиона години е съществувал като езеро.

Северозападната зона включва двата северозападни полуострова Гринел и Колин Арчър, като тук преобладава пълмист релеф.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на острова е суров, арктичен. Температурите през краткото лято (от 40 до 55 дни) рядко се повишават над 10°С, а зимата, температури от порядъка на -50°С са нещо обичайно явление. Поради сухия климат не само на острова, но и в целия Канадски арктичен архипелаг валежите, предимно от сняг, са малко и почти не образуват снежна покривка.

Растителност и животински свят[редактиране | edit source]

Растителността е оскъдна, представена главно от тундрова растителност (треви, мъхове и лишеи) в ниските равнинни и хълмисти части, а в планинските райони на острова цари арктическа пустиня.

Поради високата си надморска височина и северното разположение на острова животинския свят е слабо представен и се състои от малка популация от овцебици и малки по размер птици и бозайници. Както и растителността животинския свят, макар и беден е концентриран в равнините Трулав (на английски Truelove Lowland), където има по-благоприятен микроклимат и относително по-обилна арктическа растителност.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Девон (остров)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.