Дедебалци
| Дедебалци Дедебалци | |
| — село — | |
 | |
  Дедебалци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 590 m |
| Население | 288 души (2002) |
| Пощенски код | 7212 |
| МПС код | BT |
| Дедебалци в Общомедия | |
Дедебалци (на македонска литературна норма: Дедебалци) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е равнинно разположено в областта Пелагония, на 590 m надморска височина в средата на Битолското поле, на 20 km североизточно от град Битоля и на 10 km от Могила. Най-близкото село е Далбеговци южно от Дедебалци, на територията на община Битоля.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Дедебалци е смесено българо-турско село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дедебалци (Dédébaltzi) е посочено като село с 32 домакинства и 153 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дедебалци има 250 жители, от които 200 българи християни и 50 турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дедебалци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[4]
Църквата в селото „Възкресение Христово“ е изградена в 1903 година.[5]
В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дедебалци има 240 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ат. Чакъров от Струга е български кмет на Дедебалци от 10 септември 1941 година до 10 февруари 1942 година. След това кмет е Александър Дим. Хаджов от Струга (24 април 1944 – 9 септември 1944).[7]
Населението на Дедебалци намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Демир Хисар, Европа и презокеанските земи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 288 жители, всички македонци.[8]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 420 | 523 | 561 | 509 | 474 | 454 | 322 | 288 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 288 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дедебалци
Груйо Акелов (1883 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Дедебалци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76 – 77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
| ||||||||
