Дейвид Лойд Джордж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дейвид Лойд Джордж
британски политик
Дейвид Лойд Джордж 
Роден: 17 януари 1863
Манчестър, Великобритания
Починал: 26 март 1945
Ланистъмдви, графство Кернарфън, Великобритания

Дейвид Лойд Джордж, 1-ви граф Лойд Джордж от Дуйфор е британски политик. Той е министър-председател на Обединеното кралство по време на Първата световна война и е последният либерал избран на тази длъжност.

В качеството на Канцлер на хазната е знакова личност при представянето на много от реформите, положили основите на съвременната социална държава. Неговата най-запомняща се дейност е като силно енергичния министър-председател на Временното коалиционно правителство (1916-1922), което управлява по време на и непосредствено след Първата световна война. Той е основен играч в Парижката мирна конференция (1919 г.), с която Европа след краха на Германия е конфигурирана по нов начин. Според някои оценки, той оставя по-голям отпечатък в британския обществен живот от която и да била друга личност през 20 век, което се основава на въвеждането на социалната система, водачеството и съответно спечелването на войната, и следвоенната му позиция като реформатор на Европа и политически арбитър на Ирландия (която е разделена на: 1) Ирландска свободна държава, и 2) Северна Ирландия, която остава част от Обединеното кралство).

Той е последният либерален политик, който служи като министър-председател. Парламентарната подкрепа за коалиционното управление е по-силна от страна на консерваторите, отколкото от неговите собствени съпартийци либерали. Либералите се разделят и това води до отдалечаването на тази партия от насъщния политически живот. Макар да поема руля в края на 20-те, той не успява да си възвърне властта и до настъпването на 30-те се превръща в маргинална и силно подозрителна личност. Известен е със своите позиции за принципно пораженчество по време на Втората световна война.

Макар много юристи да са били премиери, Лойд Джордж е единственият адвокат, който е изпълнявал и двете служби в живота си. Освен това, той е единственият британски премиер с уелско потекло и неговият английски е втори език. Според едно проучване сред 139 човека на науката, той е 3-ият най-велик британски премиер за 20 век.[1] През 2002 г. едно проучване, което се провежда на територията на цялата страна, го определя за един от 100-те най-велики британци.

Детство и юношество[редактиране | edit source]

Дейвид Лойд Джордж е роден като Дейвид Джордж. Баща му е бил директор на общо училище, но умира млад. Дейвид израства при вуйчо си Ричард Лойд. От благодарност към него, младият Дейвид Джордж прибавя Лойд към името си. Ричард Лойд също така осигурява средства на Дейвид да следва правни науки. Спорно остава дали това е първо или фамилно име. До 1917 в Британска енциклопедия Лойд е водено като първо име, след това като фамилия.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

През 1890 Лойд Джордж е избран за представител на либералите от уелския избирателен район Кернарфън в Камарата на общините и остава член на парламента до смъртта си през 1945 г. Той принадлежи на лявото крило на Либералната партия. Още от рано младият депутат привлича вниманието с пламенните си, понякога агресивни изказвания. Първоначално той настоява за по-голяма автономия на Уелс. Изказвал се е срещу Бурските войни. Възгледите му по онова време са пацифистки. През 1905 Лойд Джордж става министър на търговията в кабинета на либерала Хенри Кемпбъл-Банерман. Когато премиерът умира през 1908 г., неговото място заема дотогавашният министър на финансите Хърбърт Хенри Аскуит. Освободеното от Аскуит министерство е поето от Лойд Джордж. Длъжността канцлер на хазната (министър на финансите) заема до 1915.

Като финансов министър, той се застъпва за основни социални реформи, сред които създаване на общ британски пенсионен фонд. За финансиране на своята амбициозна социална програма през 1909 той въвежда първото прогресивното подоходно облагане във Великобритания и значително повишава данъка върху наследството. Това е посрещнато с ожесточена съпротива от Камарата на лордовете. Тя бива преодоляна през 1911 със Закона за парламента, който трайно намалява властта на горната камара.

Друго събитие от същия период е неговото участие в аферата Маркони, когато го обвиняват в използване на вътрешна информация при търговия с акциите на компанията. Поддръжник е и на идеята за автономия на Ирландия.


Лойд Джордж като премиер[редактиране | edit source]

Война и мир[редактиране | edit source]

Пацифистките настроения на Лойд Джордж се променят след втората Мароканска криза през 1911. В известната си реч за имението, той за първи път споделя своята готовност да приеме войната в смисъл на ultima ratio, като последно средство на политиката. Въпреки че по време на юлската криза през 1914 той е сред членовете на британското правителство, които се опитват да предотвратят участието на Великобритания в европейска война, след като Британската империя обявява война на Германия на 4 август 1914 г., той остава единственият член на "радикал-пацифското" крило на кабинета и е готов да остане в правителството. От името на правителството той основава бюро за пропаганда на войната. През 1915 става министър на мунициите и през 1916 министър на войната.

Паметник на Дейвид Лойд Джордж в Кардиф

В началото на декември 1916 година Лойд Джордж заплашва Аскуит с оттегляне от правителството и го принуждава да подаде оставка като премиер. Лойд Джордж застава начело на правителството и включвайки консерваторите, формира широко коалиционно правителство. Поддръжниците на Аскуит отиват в опозиция и така разцепват либералната партия. През следващите години той си извоюва почти диктаторска позиция в кабинета и прокарва политика на продължаване на войната до пълното поражение на германския Райх. Лойд Джордж става движещата сила за воденето на подходяща икономическа политика във Великобритания. Благодарение на така развитата икономическа система и на нейните отстъпки за работниците, британската икономика не се изтощава.

Още от самото начало на войната Лойд Джордж стои в групата на така наречените източни британски политици. Те смятат, че решителният удар трябва да се търси не на силния германски западен фронт, а първо срещу германските съюзници на изток. През критичната във военно отношение за Антантата 1917 г., вместо да преследва метода на постепенното унищожаване на Германия, Лойд Джордж се опитва да я отслаби чрез постигането на сепаративен мир с Австро-Унгария. [2]

На 20 март 1917 г. Лойд Джордж формулира целите на Великобритания през световната война така: отстраняване на „реакционните военни правителства” и създаването на „обществени правителства”, като основа на международния мир. На 4 август същата година „Националният комитет за целите на войната” приема Лойд Джордж и Аскуит като председател и подема активна кампания с тези цели.[3]

На Версайската мирна конференция той заема средна позиция между своите съюзници, президента на САЩ Удроу Уилсън и френския министър-председател Жорж Клемансо. Той се застъпва за политическо наказание за Германия, върху която той хвърля основната вина за войната, но не споделя желанието на Клемансо за териториално разпокъсване на страната и за дълготрайни икономически санкции. Фактът, че в южната и източната гранични области Прусия И Горна Силезия се провеждат референдуми за оставане в немския Райх, се дължи главно на инициативата на Лойд Джордж.

В крайна сметка Лойд Джордж не успява със своето искане: Новата карта на Европа трябва да бъде изготвена така, че да не оставя причина за спорове, които в крайна сметка биха довели Европа до нова война.[4]

През 1919 и 1920 г. Лойд Джордж успява чрез преговори да предотврати работнически вълнения в Англия. След войната той не постига успехи във външната си политика. Неговите усилия да се образува голяма гръцка империя за сметка на Турция се провалят.

Ирландски въпрос[редактиране | edit source]

Най-належащият вътрешно-политически въпрос по това време е решаването на ирландския въпрос. Като уелски националист - той все още е единственият уелсец, изпълнявал длъжността на британски министър-председател — той среща с разбиране желанието на мнозинството ирландци за повече самостоятелност. Със създаването на свободна Ирландия през 1921, т.е. с предоставянето на пълна автономия на преобладаващо католическата южна част на острова, Лойд Джордж среща силна съпротива от страна на консервативните си коалиционни партньори. Това, както и различията по отношение на икономическата политика и провалът на външната политика в Близкия Изток, където той поддържа арабите националисти в Сирия срещу френското управление, води до падането на Лойд Джордж от власт през 1922, като конкретният повод е Кризата Чанаккале. Следващото правителство е консервативно. Заради разделянето на либералите, те губят значително влияние в британската политика и досега не са излъчили нито един министър-председател.

Късни години[редактиране | edit source]

Лойд Джордж остава член на долната камара на британския парламент. През следващите години той често бива спряган като кандидат за министерски постове, но така и не практикува отново някаква функция в изпълнителната власт. През 30те години той е един от привържениците на политика на помирение и се опитва от името на британското правителство да посредничи между Англия и хитлерова Германия. През 1938 Лойд Джордж (според собствено изказване) получава предложение да се включи в испанската гражданска война като министър на снабдяването в републиканското правителство, но отказва. [5].

През 1940 Лойд Джордж се проявява за последен път като говорител в парламента в така наречения "норвежки дебат", който води до падането на правителството на Чембърлейн и учредяването на военно правителство, ръководено от Чърчил. През 1945 г. Чърчил, искайки да спести на възрастния си приятел изморителната кампания за влизане в долната камара на парламента, го награждава с благородническата титлата 1-ви Граф Лойд Джордж от Дуйфор и по този начин Лойд Джордж получава място в камарата на лордовете, което е доживотно и следователно няма нужда да се защитава в изборната кампания.

Източници[редактиране | edit source]

  1. IPSOS Mori, Rating British Prime Ministers, проверен на 25 май 2014 г.
  2. ((en)) David French: Allies, Rivals and Enemies: British Strategy and War Aims during the First World War. В: John Turner (Hrsg.): Britain and the First World War. London 1988. S. 22-35. S. 33
  3. ((en)) V.H. Rothwell: British War Aims and Peace Diplomacy 1914–1918. Oxford 1971. S. 71 and 145
  4. ((en)) Harold I. Nelson: Land and Power. British and Allied Policy on Germany’s Frontiers 1916-19. London 1963. S. 303
  5. ((en)) Charles Percy Snow: "Lloyd George", В: "Variety of Men", London 1967.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за