Дейвид Хърбърт Лорънс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Д.Х. Лорънс
David Herbert Lawrence
DH Lawrence 1906.jpg
Д.Х. Лорънс през 1906 г.
Роден 11 септември 1885 г.
Истуд, Великобритания
Починал 2 март 1930 г.
Ванс, Франция
Професия писател, поет, драматург, художник, есеист
Националност британец
Жанр романи, пътеписи, литературна критика
Направление модернизъм


Д.Х. Лорънс
David Herbert Lawrence
в Общомедия

Дейвид Хърбърт Лорънс, по-известен като Д. Х. Лорънс (на английски David Herbert Lawrence), е британски писател, поет, есеист и художник. Автор на „Белият паун“ (1911), „Любовникът на лейди Чатърли“ (1928) и други.

Ранно детство[редактиране | edit source]

Дейвид Хърбърт Лорънс е роден в град Истуд, Нотингамшър, в централна Англия. Той е четвърто дете на пропил се миньор. Майка му е бивша учителка, доста по-начетена от мъжа си. Детството на Лорънс минава в бедност и караници между родителите му. Вдъхновен от майка си, с която е в силна емоционална връзка и дори превъплащава в г-жа Морел в първата си творба, „Синове и любовници”, той проявява интерес към изкуствата. Той завършва Нотингамския университет и по-късно преподава в начално училище в Кройдън, Южен Лондон (1908-1911). Майката на Лорънс умира през 1910 година – той ѝ помага като ѝ дава свръхдоза приспивателни. Тази сцена той пресъздава в творбата си „Синове и любовници”.


Началото на ХХ век[редактиране | edit source]

През 1909 г. няколко поеми на Лорънс биват показани от Джеси Чеймбърс, детската му любов, на Форд Мадокс Форд, който ги публикува в „Английско ревю”. Появата на първата му творба, „Надутият бял човек” (1911), утвърждава Лорънс като писател. През 1912 г. среща Фрида Уийкли (по баща фон Рихтхофен), жена на професор Ърнест Уийкли, и се влюбва в нея. Фрида напуска мъжа и трите си деца, и заедно с Дейвид избягват в Бавария, а после в Австрия, Германия и Италия, като се женят през 1914 г. През 1913 г. излиза „Синове и любовници”, базираща се на детството му и включва описание на Джеси в образа на Мириам за разлика от по-ранните творби, където я наричат „Мюриъл” . През Първата световна война Дейв и жена му са подложени на постоянен тормоз от властите поради германското потекло на съпругата и неговите антивоенни възгледи. Биват заподозрени в шпионаж в полза на германците (по-точно, че подават сигнали на немските подводници) и официално изгонени от Корнуол през 1917 г. Принудени от бедността, често сменят жилищата си и Лорънс едва оживява след тежък грип. Семейство Лорънс емигрират от Англия през 1919, когато започват номадските им години.


Творчество през 20-те години на XX век[редактиране | edit source]

Най-добрата му творба „Любовникът на Лейди Чатърли”, излиза неофициално във Флоренция през 1928 година. Разказва за любовната афера между богата, омъжена жена и работник в имението на мъжа ѝ. Книгата е забранена едновременно в Англия и Америка и обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид през 1960 г. след съдебен процес, на който за свидетели на защитата са призовани Е. М. Форстър, Хелън Гарднър и Ричард Хогарт. Други работи на Лорънс от 20-те са „Изгубеното момиче”, която започва да пише още в Италия, занимавайки се с любимата си тема – момиче се омъжва за мъж от много по-ниско потекло, пренебрегвайки съветите на приятелите си, защото намира в него топлота и разбиране, както и „Влюбена жена” (1920 г.), отчасти отнасяща се за семейството на Лорънс, Джон Мидълтън и неговата жена Катрин Мансфийлд по времето, когато споделят една къща в Англия през 1914-15 г. Книгата е продължение на „Дъгата”. Други две негови работи от 20-те са „Наказанието на Аарон” (1922) и „Кенгуру” (1923). Те показват известно влияние на Ницше, в частност идеята за „свръхчовека”, докато „Култ към змията” (1926) дава ясна картина на Мексико и древните религии на ацтеките. Документалните разработки на Лорънс включват „Движенията в Европейската история” (1921), „Психоанализ и безсъние” (1922), „Учения в Класическата Американска литература” (1923) и Апокалипсис (1931).

Четвъртият му роман, „Дъгата” (1915), е забранен за обидния си характер – съдържа псувни и свободно се говори за секс. Забраната му пречи да издаде каквото и да е занапред. Дори рисунките му биват конфискувани от художествена галерия. Джон М. Мъри и Катрин Мансфийлд предлагат на Лорънс място за писанията му в техните „малки списания”. Лейди Отолайн Моръл, жена на либерален член на Парламента, е най-големият покровител на Лорънс. Чрез нея той печели връзки с няколко важни личности, сред които Олдъс Хъксли, Е.М. Форстър и Бертран Ръсел, с когото обаче по-късно се скарва жестоко.

Лорънс, творбите и туберкулозата[редактиране | edit source]

През 20-те години Олдъс и Лорънс пътуват из Италия и Франция. През годините от 1922 до 1926 той и Фрида напускат Италия и се местят многократно – първо в Цейлон, после Австралия, Ню Мексико и Мексико. Тези години дават на Лорънс достатъчно материал за няколко от романите и историите му. През 1924 г. ню-йоркската вип-персона Мейбъл Додж Луън подарява на Лорънс и Фрида имението Киова в Таос, в замяна на оригиналния ръкопис на „Синове и любовници”. След тежко боледуване в Мексико, Лорънс разбира, че има животозастрашаваща туберкулоза. След 1925 г. Лорънс ограничава пътуванията си към Европа.
Той умира от туберкулоза във Венс, Франция, на 2 Март, 1930 г. Фрида (която умира през 1956 г.) се връща обратно в ранчото Киова и построява параклис в памет на Лорънс, където помества праха от кремацията му. През 1950 г. тя се омъжва за Ангелино Равагли, бивш италиански пехотен офицер, с която започва афера още през 1925 г. Лорънс също така получава посмъртно признание за експресионистките си картини, рисувани през 20-те години.

Външни препратки[редактиране | edit source]