Дейвид Хърбърт Лорънс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Д.Х. Лорънс
David Herbert Lawrence
DH Lawrence 1906.jpg
Д.Х. Лорънс през 1906 г.
Роден 11 септември 1885 г.
Истуд, Великобритания
Починал 2 март 1930 г.
Ванс, Франция
Професия писател, поет, драматург, художник, есеист
Националност британец
Жанр романи, пътеписи, литературна критика
Направление модернизъм
Повлиян Джоузеф Конрад, Херман Мелвил, Уолт Уитман, Лев Шестов, Томас Харди, Шопенхауер
Повлиял Олдъс Хъксли, Антъни Бърджес, Колм Тоибин, Тенеси Уилямс, Дилън Томас, Октавио Пас, Дорис Лесинг, Чарлз Буковски, Анаис Нин
Д.Х. Лорънс
David Herbert Lawrence
в Общомедия

Дейвид Хърбърт Лорънс, по-известен като Д. Х. Лорънс (на английски David Herbert Lawrence), е британски писател, поет, есеист и художник. Автор на „Белият паун“ (1911), „Любовникът на лейди Чатърли“ (1928) и други.

Ранно детство[редактиране | edit source]

Дейвид Хърбърт Лорънс е роден в град Истуд, Нотингамшър, в централна Англия. Той е четвърто дете на пропил се миньор. Майка му е бивша учителка, доста по-начетена от мъжа си. Детството на Лорънс минава в бедност и караници между родителите му. Вдъхновен от майка си, с която е в силна емоционална връзка и дори превъплащава в г-жа Морел в първата си творба, „Синове и любовници”, той проявява интерес към изкуствата. Той завършва Нотингамския университет и по-късно преподава в начално училище в Кройдън, Южен Лондон (1908-1911). Майката на Лорънс умира през 1910 година – той ѝ помага като ѝ дава свръхдоза приспивателни. Тази сцена той пресъздава в творбата си „Синове и любовници”.


Началото на ХХ век[редактиране | edit source]

През 1909 г. няколко поеми на Лорънс биват показани от Джеси Чеймбърс, детската му любов, на Форд Мадокс Форд, който ги публикува в „Английско ревю”. Появата на първата му творба, „Надутият бял човек” (1911), утвърждава Лорънс като писател. През 1912 г. среща Фрида Уийкли (по баща фон Рихтхофен), жена на професор Ърнест Уийкли, и се влюбва в нея. Фрида напуска мъжа и трите си деца, и заедно с Дейвид избягват в Бавария, а после в Австрия, Германия и Италия, като се женят през 1914 г. През 1913 г. излиза „Синове и любовници”, базираща се на детството му и включва описание на Джеси в образа на Мириам за разлика от по-ранните творби, където я наричат „Мюриъл” . През Първата световна война Дейв и жена му са подложени на постоянен тормоз от властите поради германското потекло на съпругата и неговите антивоенни възгледи. Биват заподозрени в шпионаж в полза на германците (по-точно, че подават сигнали на немските подводници) и официално изгонени от Корнуол през 1917 г. Принудени от бедността, често сменят жилищата си и Лорънс едва оживява след тежък грип. Семейство Лорънс емигрират от Англия през 1919, когато започват номадските им години.


Творчество през 20-те години на XX век[редактиране | edit source]

Най-добрата му творба „Любовникът на Лейди Чатърли”, излиза неофициално във Флоренция през 1928 година. Разказва за любовната афера между богата, омъжена жена и работник в имението на мъжа ѝ. Книгата е забранена едновременно в Англия и Америка и обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид през 1960 г. след съдебен процес, на който за свидетели на защитата са призовани Е. М. Форстър, Хелън Гарднър и Ричард Хогарт. Други работи на Лорънс от 20-те са „Изгубеното момиче”, която започва да пише още в Италия, занимавайки се с любимата си тема – момиче се омъжва за мъж от много по-ниско потекло, пренебрегвайки съветите на приятелите си, защото намира в него топлота и разбиране, както и „Влюбена жена” (1920 г.), отчасти отнасяща се за семейството на Лорънс, Джон Мидълтън и неговата жена Катрин Мансфийлд по времето, когато споделят една къща в Англия през 1914-15 г. Книгата е продължение на „Дъгата”. Други две негови работи от 20-те са „Наказанието на Аарон” (1922) и „Кенгуру” (1923). Те показват известно влияние на Ницше, в частност идеята за „свръхчовека”, докато „Култ към змията” (1926) дава ясна картина на Мексико и древните религии на ацтеките. Документалните разработки на Лорънс включват „Движенията в Европейската история” (1921), „Психоанализ и безсъние” (1922), „Учения в Класическата Американска литература” (1923) и Апокалипсис (1931).

Четвъртият му роман, „Дъгата” (1915), е забранен за обидния си характер – съдържа псувни и свободно се говори за секс. Забраната му пречи да издаде каквото и да е занапред. Дори рисунките му биват конфискувани от художествена галерия. Джон М. Мъри и Катрин Мансфийлд предлагат на Лорънс място за писанията му в техните „малки списания”. Лейди Отолайн Моръл, жена на либерален член на Парламента, е най-големият покровител на Лорънс. Чрез нея той печели връзки с няколко важни личности, сред които Олдъс Хъксли, Е.М. Форстър и Бертран Ръсел, с когото обаче по-късно се скарва жестоко.

Лорънс, творбите и туберкулозата[редактиране | edit source]

През 20-те години Олдъс и Лорънс пътуват из Италия и Франция. През годините от 1922 до 1926 той и Фрида напускат Италия и се местят многократно – първо в Цейлон, после Австралия, Ню Мексико и Мексико. Тези години дават на Лорънс достатъчно материал за няколко от романите и историите му. През 1924 г. ню-йоркската вип-персона Мейбъл Додж Луън подарява на Лорънс и Фрида имението Киова в Таос, в замяна на оригиналния ръкопис на „Синове и любовници”. След тежко боледуване в Мексико, Лорънс разбира, че има животозастрашаваща туберкулоза. След 1925 г. Лорънс ограничава пътуванията си към Европа.
Той умира от туберкулоза във Венс, Франция, на 2 Март, 1930 г. Фрида (която умира през 1956 г.) се връща обратно в ранчото Киова и построява параклис в памет на Лорънс, където помества праха от кремацията му. През 1950 г. тя се омъжва за Ангелино Равагли, бивш италиански пехотен офицер, с която започва афера още през 1925 г. Лорънс също така получава посмъртно признание за експресионистките си картини, рисувани през 20-те години.

Външни препратки[редактиране | edit source]