Дейвид Хърбърт Лорънс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Дейвид Хърбърт Лорънс, по-известен като Д. Х. Лорънс (на английски David Herbert Lawrence), е британски писател, поет, есеист и художник. Автор на „Белият паун“ (1911), „Любовникът на лейди Чатърли“ (1928) и други.
Съдържание |
[редактиране] Ранно детство
Дейвид Хърбърт Лорънс е роден в град Истуд, Нотингамшър, в централна Англия. Той е четвърто дете на пропил се миньор. Майка му е бивша учителка, доста по-начетена от мъжа си. Детството на Лорънс минава в бедност и караници между родителите му. Вдъхновен от майка си, с която е в силна емоционална връзка и дори превъплащава в г-жа Морел в първата си творба, „Синове и любовници”, той проявява интерес към изкуствата. Той завършва Нотингамския Университет и по-късно преподава в начално училище в Кройдън, Южен Лондон (1908-1911). Майката на Лорънс почива през 1910 година – той ѝ помага като ѝ дава свръхдоза приспивателни. Тази сцена той пресъздава в творбата си „Синове и любовници”.
[редактиране] Началото на ХХ век
През 1909 няколко поеми на Лорънс биват показани от Джеси Чеймбърс, детската му любов, на Форд Мадокс Форд, който ги публикува в „Английско ревю”. Появата на първата му творба, „Надутия бял човек” (1911), доказва Лорънс като писател. 1912 среща Фрида фон Ричхофен, жената на професор Ърнест Уийкли, и се влюбва в нея. Фрида напуска мъжа и трите си деца, и заедно с Дейвид избягват в Бавария, а после в Австрия, Германия и Италия като се женят през 1914. През 1913 излиза „Синове и любовници”, базираща се на детството му и включва описание на Джеси в образа на Мириам за разлика от по-ранните творби, където я наричат „Мюриъл”. През първата световна война Дейв и жена му не успяват да уредят паспортите си и са подложени на постоянен тормоз от властите. Биват обвинени в шпионаж от германците и официално изгонени от Корнуол през 1917. Семейство Лорънс нямат право на емиграция до 1919, когато започват номандските им години.
[редактиране] Творчество през 20-те години на XX век
Най-добрата му творба „Любовника на Лейди Чатърли”, излиза неофициално във Флоренция 1928 година. Разказва за любовната афера между богата, омъжена жена и работник в имението на мъжа ѝ. Книгата се забранява едновременно в Англия и Америка обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид 1960 след съдебен процес, на който за свидетели на защитата са призовани Е.М.Форстър, Хелън Гарднър и Ричард Хогарт. Други разработки на Лорънс от 20-те са публикувани включващи „Изгубеното момиче”, която започва да пише още в Италия, занимавайки се с любимата тема на Лорънс – момиче се омъжва за мъж от много по-ниско потекло, пренебрегваща съветите на приятелите ѝ, тъй като намира в него топлота и разбиране, и „Влюбена жена” (1920), отчасти отнасяща се за Лорънс и жена му, Джон Мидълтън и неговата жена Катрин Мансфийлд по времето, когато споделят една къща в Англия 1914-15. Книгата е продължение на „Дъгата”. Другите две неговите работи от 20-те „Наказанието на Аарон” (1922) и „Кенгуру” (1923) показват влиянието на Ницше, като изразява собствената си идея за „супермъжа”, докато „Култ към змията” (1926) е ясна картина на Мексико и древните религии на Ацтеките. Документалните разработки на Лорънс включват „Движенията в Европейската история” (1921), „Психоанализ и безсъние” (1922), „Учения в Класическата Американска литература” (1923) и Апокалипсис (1931).
Четвъртия му роман, „Дъгата” (1915), е забранен за обидния си характер – съдържа псувни и свободно се говори за секс. Забраната му пречи да издаде каквото и да е занапред. Дори рисунките му биват конфискувани от художествена галерия. Джон М. Мъри и Катрин Мансфийлд предлагат на Лорънс място за писанията му в техните „малки списания”. Лейди Отолайн Моръл, жена на Либерален член на Парламента, е най-големия покровител на Лорънс. Чрез нея той печели връзки с няколко важни личност сред които Алдос Хъксли, Е.М. Форстър и Бертранд Ръсел, с който се скарва жестоко по-късно.
[редактиране] Лорънс, творбите и туберкулозата
През 20-те години Алдос и Лорънс пътуват из Италия и Франция . В годините 1922 до 1926 той и Фрида напускат Италия и местят многократно – първо в Сейлон, после Австралия, Ню Мексико и Мексико. Тези години дават на Лорънс достатъчно материал за няколко от романите и историите му. През 1924 Ню Йоркската вип-персона Мейбъл Додж Луън подарява на Лорънс и Фрида имение Киова в Таос, в замяна на оригиналния ръкопис на „Синове и любовници”. След тежко боледуване в Мексико, Лорънс разбира, че има животозастрашаваща туберкулоза. След 1925 Лорънс ограничава визитите си към Европа.
Той умира от туберкулоза във Венс, Франция на 2 Март, 1930.Фрида (която умира 1956) се връща обратно в ранчото Киова и построява параклис в памет на Лорънс, където помества праха от кремацията му. През 1950 тя се омъжва за Ангелино Равагли, бивш италиански пехотен офицер, с която започва афера още от 1925. Лорънс също така получава посмъртно признание за експресионистките му картини завършени през 20-те години.
