Дейли Мейл
| Дейли Мейл Daily Mail | |
 | |
 Централата на „Дейли Мейл“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | ежедневник |
| Формат | таблоид |
| Начало | 1896 |
| Собственик | Daily Mail and General Trust |
| Издател | Associated Newspapers Ltd |
| Главен редактор | Paul Dacre |
| Език | английски еизк |
| Политически | про-консервативен |
| Тираж | 2 070 310[1] |
| Държава | Великобритания |
| Седалище | Уопинг, Лондон |
| Сайт | www.dailymail.co.uk |
| Дейли Мейл в Общомедия | |
„Дейли Мейл“ (на английски: Daily Mail) е английски вестник, създаден от английския бизнесмен и обществен деятел Алфред Хармсворд.[2]
Излиза от 1896 г. Той е сред първите британски вестници за средната класа и в днешно време[ неясно? ] е единствения вестник, на който повече от 50 % от читателите са жени, както и първият вестник, продал милионен тираж за ден. Имал е няколко „национални“ версии – ирландска, шотландска, индийска.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
„Daily Mail“ е един от ветераните на масовия печат в Англия. Алфред Хармсворд го ориентира към новата четяща публика – чиновниците и занаятчиите. През 1903 година Хармсвордови пускат втория си ежедневник Daily Mirror като евтино издание предназначено за домакините и младежите с разностранни интереси. С годините то добива още по-илюстративен характер и е проникнато от духа на британския империализъм.[4]
Още през първата година на своето съществуване Daily Mail достига 200 хиляден тираж, а на четвъртата 700 хиляди. Издава се и неделна притурка „Sundy Daily Mail“ трансформирана с времето в „Ilustrated Daily Mail“. С времето излизат и други издания на вестника. По тираж Daily Mail изпреварва първенецът дотогава „Дейли Телеграф“.
През 1903 г. Алфред Хармсворд става пер на Англия – лорд Нортклиф. След време той оглавява британската военна мисия в САЩ.[5]
През 1930-те години на ХХ век са публикувани няколко пронацистки статии на лорд Ротермир (Харолд Хармсворд – брат на Алфред Хармсворд).[6] Пионер в масовата журналистика лорд Ротермир достига през 1922 г. три милионен тираж с вестника си Daily Mirror.[7] След смъртта на по-големия си брат той наследява Daily Mail. През трийсетте години той се опитва със своето влияние на вестникарски магнат и собственик на Associated Newspapers Ltd да влияе на британската политика за увеличаване на военните разходи и съюз с Германия. Известно време неговите вестници се ползват от защитата на британския Съюз на Фашистите (B.U.F.) основан от английския аристократ, парламентарист и независим консерватор Освалд Мозли с численост по това време около 40 000 души. Организацията на Мозли ратува за ограничаване правомощията на парламента и установяване на диктатура по италиански фашистки образец. През 1934 г. лорд Ротермир започва популяризиране на гражданската авиация. Разсекретени британски документи от 2005 г. разкриват, че той е пращал поздравителни писма на Хитлер след окупиране на Чехословакия и е насърчавал настъпление в Румъния.[8]
През 2008 г. след събитията в Южна Осетия вестникът критикува британското правителство за разваляне на отношенията с Русия и двуличие – признаване на Република Косово и критика на Русия за признаване на Абхазия и Южна Осетия.[9]
Няколко пъти вестникът е обвиняван в клевета – нещо характерно за голяма част от големите таблоиди, които за да оцелеят на пазара за новини трябва да поднасят на читателите си сензации или качествени актуални новини.[10]
„Daily Mail“ със своя двумилионен тираж е вторият масов английски ежедневник след английския „The Sun“ на Рупърт Мърдок който е с тираж от над 2 800 000 броя на ден.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ABCs: National daily newspaper circulation June 2011 // guardian.co.uk, 15.07.2011. Посетен на 2011-15-07. (на английски)
- ↑ Социально-экономические, политические и культурные предпосылки формирования массовой прессы Великобритании во второй половине XIX в.[неработеща препратка]
- ↑ The Daily Mail одна из первых британских газет для среднего класса и сегодня является единственной, более 50% читателей которой – женщины. Первая газета, продавшая млн. экз. за 1 день // Архивиран от оригинала на 2011-09-04. Посетен на 2011-09-20.
- ↑ Griffiths, Dennis (2006). Fleet Street: Five Hundred Years of the Press. The British Library. pp. 132–3. ISBN 0-7123-0697-8.
- ↑ Mick, Temple (1 September 2008). The British Press. McGraw-Hill Education (UK). ISBN 978-0-335-22297-1.
- ↑ Griffiths, Richard (1980). Fellow Travellers of the Right: British Enthusiasts for Nazi Germany, 1933-9. London: Constable. ISBN 0-09-463460-2.
- ↑ Mick, Temple (1 September 2008). The British Press. McGraw-Hill Education (UK). ISBN 978-0-335-22297-1.
- ↑ Формирование медиа-групп в Великобритании (Мэрдок, Ротемир, Рейли, Кинг, Томсон и др.)[неработеща препратка]
- ↑ "Mail comment: Is Miliband talking us into another war?". // Daily Mail. London. Посетен на Retrieved 29 August 2008.
- ↑ Сензационно закриване на NEWS OF THE WORLD
- ↑ Sweney, Mark. "Daily Mail eclipses the Sun to become UK's top-selling paper". // The Guardian. (19 June 2020). Посетен на Retrieved 20 June 2020.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
|
