Деймос (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за спътника. За бог Деймос вижте Деймос (митология).

Деймос
Деймос
Деймос заснет от орбиталния модул на Викинг 1.
Откриване
Открит от Асаф Хал
Дата 12 август 1877 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус 23 460 km
Ексцентрицитет 0,0002
Орбитален период 1,262 дни
Средна орбитална скорост 0,22 km/s
Инклинация 1,793°
Естествен спътник на Марс
Физически характеристики
Среден диаметър 12,6 km (15,0×12×10,4)
Маса 2,244×1015 kg
Средна плътност 2,2 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,0039 m/s²
0,00040 от земната
(400 µg)
Втора космическа скорост 0,0069 km/s (6,9 m/s)
Период на въртне синхронен (1,262 дни)
Албедо 0,07
Повърхностна температура ~233 K
Атмосферно налягане няма атмосфера

Деймос (от старогръцки Δείμος, ужас) е по-малкият и по-отдалечен от двата спътника на Марс. Носи името на бога на ужаса Деймос — син на бога на войната Арес от древногръцката митология.

Откриване[редактиране | edit source]

Деймос е открит от американския астроном Асаф Хал на 12 август 1877 г., около 07:48 часа по Гринуич.[1][2][3][4] Хал открил и другия спътник Фобос по същото време.

Имената на спътниците са предложени от Хенри Мейдън (1838–1901) — директор на науките в Етонския колеж. Той ги взима от Илиада, песен XV, където Арес призовава Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).[5]

Орбитални характеристики[редактиране | edit source]

За Деймос се смята, че е астероид, отклонил се под въздействието на Юпитер към вътрешната част на Слънчевата система и заловен от гравитационното поле на Марс. Формата на Деймос е неправилна — размерите му са приблизително 15×12×10 km. Спътникът е съставен от лед и скала, богата на въглерод, т.е. по състав той е подобен на астероидите от тип C. На повърхността му има кратери, но като цяло повърхността му е загладена поради наличието на реголит, частично запълващ кратерите.

Гледан от Деймос, Марс има около 30 пъти по-голям видим диаметър в сравнение с диаметъра на Луната при пълнолуние и е около 400 пъти по-ярък, като заема 1/11 от небосвода.

Пасаж на Деймос гледан от повърхността на Марс, заснет от марсохода Opportunity

Гледан от Марс, Деймос има ъглов диаметър 2,5' и прилича на бързодвижеща се звезда.[6] Най-голямата му яркост е сравнима с яркостта на Венера, наблюдавана от Земята (под ъгъл 1'); в първа четвърт и в последна четвърт спътникът изглежда ярък, колкото Вега.

За разлика от Фобос, Деймос се намира на надстационарна орбита, затова изгрява от изток и залязва на запад. Поради това, че орбиталният период на Деймос (30,5 часа) е сравнително близък до периода на околоосното въртене на Марс (24,5 часа), между две последователни изгрявания и залязвания на спътника изминават средно 2,7 дни (гледано от екватора). Поради сравнително ниската орбита на Деймос той не може да бъде наблюдаван на ширини, по-големи от 82,7°.

Геоложки особености на Деймос[редактиране | edit source]

Само на две геоложки образувания на Деймос са дадени имена. кратерите Суифт и Волтер са наречени на двамата писатели, които са предполагали съществуването на марсиански спътници още преди да бъдат открити.[7]

Кратер Наречен на Координати Диаметър (м)
Суифт Джонатан Суифт 12° с. ш. 358° з. д. / 12.5° с. ш. 358.2° з. д. 1000
Волтер Франсоа-Мари Аруе (Волтер) 22° с. ш. 3° з. д. / 22° с. ш. 3.5° з. д. 1900

Исторически източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Hall, A.; Observations of the Satellites of Mars, Astronomische Nachrichten, Vol. 91, No. 2161 (October 17, 1877, signed September 21 ,1877) pp. 11/12–13/14
  2. Morley, T. A.; A Catalogue of Ground-Based Astrometric Observations of the Martian Satellites, 1877-1982, Astronomy and Astrophysics Supplement Series (ISSN 0365-0138), Vol. 77, No. 2 (February 1989), pp. 209–226 (Table II, p. 220: first observation of Deimos on 1877-08-12.32526)
  3. Notes: The Satellites of Mars, The Observatory, Vol. 1, No. 6 (20 септември, 1877), pp. 181–185
  4. The Discovery of the Satellites of Mars, Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, Vol. 38, No. 4, (8 февруари, 1878), pp. 205–209
  5. Hall, A.; Names of the Satellites of Mars, Astronomische Nachrichten, Vol. 92, No. 2187 (14 март, 1878, signed February 7, 1878), p. 47/48
  6. Richardson, R. S., If You Were on Mars, Astronomical Society of the Pacific Leaflets, Vol. 4, Leaflet No. 178 (December 1943), pp. 214–221
  7. Gazetteer of Planetary Nomenclature, USGS Astrogeology Research Program

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]