Делир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Делир (от лат. deliro - луд съм) е един от най-често срещаните синдроми в психиатричната практика, по-известен като делириум.

Клинична картина[редактиране | edit source]

Клиничната картина най-общо обхваща помрачение на съзнанието (обикновено не в дълбока степен), халюцинаторни изживявания (обикновено обилни зрителни халюцинации, но може да има и осезаниетактилни, слухови и др.), психомоторна възбуда и други. Нарушенията в съзнанието засягат алопсихичната ориентация - болният е дезориентиран за място и време, но е ориентиран за собствена личност. Възприятията са неясни, появяват се илюзии, които могат да добият парейдолиен характер. Халюцинациите най-често са зрителни и обикновено са сценоподобни - подвижни, бързо променящи се, различно оцветени при отделните видове делири. Често цялото поведение, включително и емоциите на болния, се определят от характера на халюцинаторните изживявания. Двигателната възбуда обикновено не е хаотична, а подредена и се изразява в целенасочени действия, свързани с халюцинаторните изживявания. Преобладаващите емоции са страх, ужас и тревога, но в някои случаи може да има и чувство на удоволствие, любопитство и подобни. Често се наблюдават съчетания на страх с еуфория (при алкохолния делир), на страх с екстаз (при наркотичните) и други..

Протичане[редактиране | edit source]

Делирът започва остро. В повечето случаи се предшества от кратък период на аура (предвестие) (напрегнатост, безсъние, кошмарни сънища, хипнагонни халюцинации). Продължава от няколко часа до 1-2 седмици. Периодите на помрачено съзнание могат да се прекъсват от интервали на ясно съзнание. Делирът най-често се задълбочава вечер или през нощта. Завършва с оздравяване, но е възможно да премине в аменция, Корсакова психоза или халюциноза. След отзвучаване на делира се наблюдава частична амнезия (въпреки че ойнероидните делири дори могат да бъдат възпроизведени в цялостната им последователност подобно на ярки сънища). Делирът се наблюдава като синдром на екзогенните психози: инфекции, интоксикационни, дегенеративни, неопластични, съдови и травмени процеси на мозъка.

Видове[редактиране | edit source]

В зависимост от клиничната си картина делирите се разделят на муситиращ, професионален и онейроиден.

Муситиращ[редактиране | edit source]

Муситиращият (мърморещ) делир (от лат. mussito - шепна) се характеризира с по-дълбоко помрачение на съзнанието, еднообразни хватателни движения и лека възбуда в пределите на леглото, като че болният постоянно прави опити да улови несъществуващи косми или предмети (карфология); говорене с тих, неразбираем глас. Изразът на лицето, а и словесният контакт показват, че са налице илюзии и откъслечни хипнагонни халюцинации. Този вид делир е неблагоприятен прогностичен белег и се наблюдава в напредналия стадий на тежки соматични заболявания.

Професионален[редактиране | edit source]

Професионалния делир протича също с нарушено съзнание, но в по-лека степен. Поведението на болния се определя от обилните илюзии и халюцинации. Пациентът преживява събития от своята трудова среда, като мълчаливо извършва всекидневните си „трудови“ действия: шивачът „крои и шие“, келнерът „разнася блюда по масите“ и т.н. Често се наблюдава при алкохолно зависими пациенти в делир.

Онейроиден[редактиране | edit source]

Онейроидният делир (от гр. oneiros - сън, съновидение) се характеризира с по-дълбоко нарушение на съзнанието, с богати сценоподобни халюцинации (предимно зрителни), при които болният присъства пасивно или е активен участник (войни, природни бедствия). Този вид делир е по-често срещан при наркоманиите, както и при шизофрения. Обикновено не е последван от амнезия.