Делчево (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Делчево.

Делчево
България
Red pog.png
Делчево
Област Благоевград
Red pog.png
Делчево
Общи данни
Население 40 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 28,318 km²
Надм. височина 1024 m
Пощ. код 2917
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 20585
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)

Дѐлчево е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, Област Благоевград.

Кметство с. Делчево
Изглед от Делчево
Куршумовата къща
Павловата къща

География[редактиране | edit source]

Село Делчево се намира в полите на Южен Пирин, на 9 километра от град Гоце Делчев. Надморската му височина е 1050 метра. Селото е на 18 километра от гръцката граница, на 50 километра от Драма и 90 километра от Кавала, на 200 километра от София. В близост до селото са балнеокурортното селище Огняново, на 45 километра отстои ски курортът Банско, а язовир Доспат е на 50 километра.

История[редактиране | edit source]

Има данни за съществуването на селището още от римската епоха. Откритата наблюдателна и охранителна кула свидетелства за различни дейности от това време. Но официално като селище, Делчево възниква през XVII в. край турски чифлик, до 1912 г. е под турско робство, а до 1934 година името на селото е Юч дурук.[1].

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Уч-Чуруки (Utch-Tchourouki), Мелнишка епархия, живеят 500 гърци.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Уг догрук чифлик (Ug-dogrouk-tchiflik) е посочено като село с 69 домакинства и 250 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Уч-дурук, село на Ю. от Неврокоп 1 1/2 ч. Лежи на стръмно място при последните клонове от Али-Ботуш. Нивята на селото се намират в Неврокопското поле. Освен земледелци има и златари и зидари по Света гора и другаде. Църква, в която се чете смесено; училище гръцко. 90 къщи българе. преди 2 години селото било чифлик.[4]

Поминъкът на населението му през XIX в. е свързан със земеделие (отлгеждане на тютюн), животновъдство и отчасти с кираджийство, дюлгерство и дърводобив. В края на века в селото живеят 560 жители българи - христяни, повечето от които са избити от турската войска по време на подготовката на Илинденско – Преображенското въстание. През 1908-1909 година селото има 126 български къщи с население 613 души.[5] През 1934 г. селото е прекръстено с името на българския революционер Гоце Делчев.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Селото има своеобразен архитектурен облик, в който хармонично са съчетани стръмния терен, амфитеатралното разположение на къщите и тесните, покрити с калдаръм улички. Голяма част от жилищните сгради са строени в края на XIX и началото на XX век от местни майстори. Принадлежат към типа възрожденска къща: 27 от тях са паметници на културата. Старинните му къщи, повечето строени през втората половина на XIX в., са накацали амфитеатрално на стръмния югоизточен склон на планината. На някои места използва скалата направо за зид на приземния етаж и се наблюдава едно интересно вплитане на природата в архитектурния облик на селото. Доста от къщите са с еркерно наддаване на втория етаж. Те, в съчетание с тесните, виещи се по планинския скат улички с калдаръм, създават на места типична възрожденска атмосфера. По–голяма част от къщите на Делчево са обявени за архитектурни паметници на културата. Църквата “Успение Богородично” е в центъра на селото. Строена през 1838 г. Тя е трикорабна каменна постройка с галерия от юг и купол на централния кораб (вероятно добавен при преустройството). Художествена стойност в интериора на църквата имат рисуваният дървен иконостас с 10 сцени от Шестоднева, изобразени върху подиконните пана (XIX в.), стари царски двери (края на XVI – XVII в.) и иконите (66 на брой XIX в).

Районът около селото е подходящ за екскурзии и планинарство, за обучения и алтернативен туризъм, за разходки с велосипеди, мотори и коне до „Попови ливади” и римската „Момина кула”. По горските еко-пътеки ще намерите заслони с чешми и огнища, букова вода, живописни водопади и поляни с билки и гъби. Развиващият се селски и културен туризъм променя облика на селото в последните години. Обновен е площадът, кметството и старото училище - вече Туристически информационен център. Предстои откриването на още няколко хотела и механи. Селото разполага с над 120 места за настаняване в уникални къщи за гости: Панайотовата, Соломонтовата, Мангаловата, Четрафиловата, Янчевата, Златиновата, Стоевата, Карамановата, Пенковата и др. Новооткритият етнографски комплекс с веселото название „Шапковътъ кръчмъ” е кацнал на обновения площад, до обновеното Кметство, в сърцето на Делчево. Класическият ансамбъл, хармоничното съчетание от механа, терасиран двор с барбекю и хотелска база, съперничи с най-добрите образци в региона и вече е „перла в короната” на селския туризъм тук. Съчетание от съвременен лукс и битов вкус, „Шапковатъ кръчмъ” е сама по себе си атракция, представяща историята, живота и културата на селото.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Ежегоден фестивал на виното и любовта - "Денят на Трифон Зарезан" с пресъздаване на "Делчевска Сватба", традиционно зарязване на лозята и Конкурс за Домашни вина през февруари месец.

Ежегоден традиционен събор на селото "Константин и Елена" - 21 май.

Ежегоден международен Фестивал на древните тайнства "Еньов Ден" - 22-25 юни.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.
  5. Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.80.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.