Дельо войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дельо войвода
български хайдутин
Роден: 17 век
Беловидово, Османска империя
Починал: 18 век
Беловидово, Османска империя
Паметник на Дельо хайдутин в Златоград на мястото, където според легендата е смъртно прострелян

Дельо е прочут български войвода, действал в Родопите в края на 17 и началото на 18 век.

Биография[редактиране | edit source]

Дельо хайдутин е роден в Беловидово (днешен Златоград). Действа с чета в Централни Родопи. Най-известен е с дейността си против насилственото ислямизиране на родопските българи. През 1720 година е начело на обединените хайдушки дружини, които нападат село Райково (днешен квартал на Смолян), за да отмъстят за убийството на 200 райковчани, отказали да приемат исляма. Дельо хайдутин е споменат в „Исторически бележник“, документ от XVIII в. със спорна автентичност.

Според преданието, което се носело за него, „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“, враговете му го прострелват с нарочно излят за целта сребърен куршум.

Подвизите на Дельо са увековечени в много народни песни, предания и легенди. В Златоградския край за него се пее прочутата песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от редица изпълнители като Валя Балканска и Феим Джигов, записана на златен диск и изпратена в космоса.

Източник[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.