Демир Хисар (град в Република Македония)
Вижте пояснителната страница за други значения на Демир Хисар.
| Демир Хисар | |
|---|---|
.jpg) Сградата на Община Демир Хисар.
|
|
 Демир Хисар
Демир Хисар на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Демир Хисар |
| Географска област: | Демир Хисар |
| Население: | 2 593 (2002) |
| Надморска височина: | 621 m |
| Геогр. положение: | 41° 13' 17" сев. ш. 21° 12' 10" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | |
|
|
|
Демир Хисар (бившето село Мургашево, на македонска литературна норма: Демир Хисар) е град в югозападната част на Република Македония, в областта Демир Хисар. Демир Хисар е център на едноименната Община Демир Хисар, а населението му е 2 593 души (2002).
Съдържание |
География [редактиране]
Градът е разположен на 20 километра северозападно от Битоля на десния бряг на река Църна на надморска височина от 635 метра.
История [редактиране]
В началото на 17 век в Битолско съществува християнското село Мургаш. В съдебен регистър на битолския кадия от ноември 1640 година се казва, че поради прекомерното увеличаване на джизието, аваризът и другите обичайни за немюсюлманите данъци, цялото население на селото, без един, неверникът Дую, е избягало. Тъй като дълговете и данъците на всички били изисквани от Дую, той също избягал и османските власти полагат усилия да го върнат, като му опростят някои вземания.[1]
В края на 19 век село Мургашево е малко чисто албанско селище в Битолска каза. През 90-те години на 19 век Васил Кънчов отбелязва 40 къщи в Мургашово, разположени „всред плодородно поле“.[2] Според данните на Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“ в селото към 1900 година са живели 240 души албанци мюсюлмани.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Мургашево има 240 жители албанци.[4]
Развитието на селището започва след 1946 година, когато центърът на общината от село Лопатица е преместен в Мургашево. През 1961 година Мургашево има 1 129 жители, през 1981 - 2 283, а през 1994 жителите му се увеличават на 2 447, от които 2 336 македонци, 9 албанци, 4 турци и 2 власи.
През 90-те години селото е превърнато в град и прекръстено Демир Хисар на името на областта, в която се намира.
Според преброяването от 2002 година Демир Хисар има 2 593 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2 473 |
| албанци | 62 |
| турци | 22 |
| роми | 11 |
| власи | 6 |
| сърби | 7 |
| бошняци | 2 |
| други | 10 |
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма, съставител Петър Петров, част І, София 1987, с. 38.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.238.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Демир Хисар |  |
|
|---|---|---|
| Демир Хисар | Бабино | Базерник | Бараково | Белче | Боище | Брезово | Вардино | Велмевци | Вирово | Големо Илино | Граище | Доленци | Единаковци | Жван | Железнец | Журче | Загориче | Зашле | Кочище | Кутретино | Лесково | Мало Илино | Мренога | Ново село | Обедник | Прибилци | Радово | Ракитница | Растойца | Света | Сладуево | Слепче | Слоещица | Смилево | Сопотница | Стругово | Сухо гърло | Суходол | Утово | Церово | ||
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
