Демир баба теке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Демир баба теке
Изглед към текето през 19 век, гравюра на Феликс Каниц
Демир баба теке

Демир баба теке е алевийско тюрбе, което се намира в близост до село Свещари, Община Исперих, Област Разград, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

Описание[редактиране | edit source]

Смята се, че в тюрбето се намира гробът на алевийския светец от 16 век Демир баба. То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие, изградени от двулицева суха квадрова зидария от местен пясъчник. Покрито е с полусферичен купол с височина 11 m над нивото на терена. Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, ориентиран е с главата на югозапад и има дължина 3,74 m. Изграден е с тухлена зидария с дървена надземна част.[1] Той е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко само пред алевийски поклонници.[2]

Исторически сведения[редактиране | edit source]

Предполага се, че тюрбето е построено в средата на 16 век, вероятно върху тракийско светилище от 4 век пр.н.е. Около него се оформя култов комплекс (теке), важно място в което заема свещения извор. През 1976 година е разрушен имаретът, дървена конструкция, която по това време е в лошо състояние. Сред сградите от комплекса е и джамия, която се споменава в края на 18 век и средата на 19 век, след което е разрушена по неизвестни причини. Днес тюрбето, изворът и една запазена битова сграда са оградени с ниска каменна ограда.[1]

През 1970 година Демир баба теке е обявено за паметник на културата от местно значение. През 1991-1994 година са реставрирани и консервирани декоративните елементи на сградата, включително стенописите от края на 19 век, покриващи стените и купола във вътрешността на сградата. През 1994 година изгнилият дървен под е подменен с нов.[1]

Демир баба теке е сред популярните алевийски светилища, използвани и в наши дни. Преплитането на алевийски, християнски и езически традиции намира израз и в съществуващите до днес ритуали, които се извършват на това място: преспиването върху околните скали с цел изцерение и добиване на сила, връзване на парцалчета от дрехи по околните дървета, курбан от благодарност.[3] Легенда разказва за незапомнена суша в района. Дебир Баба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. От нея бликнала животворната вода. В памет на сътвореното чудо изворът днес е наречен „Беш пармак“ (на турски: beş, пет и parmak, пръст, в превод: Петте пръста)

Според легендите и преданията при текето Демир Баба е имало древно тракийско селище, българско оброчище и манастир "Св.Георги". Сегашната постройка е разположена върху стара гробница, което се вижда от останалите веществени следи за предишен строеж, издигнат над голяма скала, вградена в една от стените на сградата на текето Демир Баба. Алевиите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир Баба, а християните го приемат за свой светец. Демир Баба теке е култов паметник, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927 г. на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец. На празника 2 август по традиция се връзват парцалчета по решетките на прозорците, палят се свещи и се прави курбан.


Литература[редактиране | edit source]

  • Катерина Венедикова, Диана Гергова, „Демир Баба Теке - Българският Ерусалим“, Агато 2006, ISBN 9789548761772.
  • Евгений К. Теодоров, Диана Гергова, „Прабългарски и тракийски следи“, ИК "Изток-Запад", София 2006, ISBN 9543212996.
  • „Българските алиани“. Сборник етнографски материали. Съст. И. Георгиева. С., 1997.
  • Диана Гергова, „Сборяново — свещената земя на гетите“. Български бестселър, София 2004.

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 63-74, 120-125, 152-155.
  2. Тракийски владетели живели в Свещари. // orpheusclub.com. Посетен на 08/03/2007.
  3. Информация за Демир баба теке. // „Непознатият свят на гетите в община Исперих“. Посетен на 08/03/2007.