Денгизих

Денгизих (Dengizich, Dengesich, Denghizik или Tingiz; Δεγγιζίχ по Приск; + 468 или 469 г.) е един от многото синове на краля на хуните Атила и вожд на Акацирите (Akatziroi). Водач е на Западното крило на Хунската държава в продължение на 15 години за периода от 454 г. до 469 г.

Денгизих e яростен отмъстител за смъртта на своя баща кан Атила и на своя брат кан Елак, който бил убеден, че отговорността и възмездието следва да понесе Константинопол, вдъхновил своята част от войските за нападение срещу Византия.

Денгизих е победен, след смъртта на баща му, през 454 г. от краля на гепидите Ардарих при битката на река Недао в Панония, при която по-старият му брат Елак е убит. След това Денгизих се оттегля със своите още живи братя на Черно море, откъдето води често войни против остготите и римляните.

След като напуска пределите на Хунската държава с последвалите го хунски племена, той започва да управлява тези племена под името Акацири (Akatziroi или Агатири) известни още като Западно крило на бившата Хунска държава или „Ордата на Денгизих”. Основният и най-верен контингент от неговите войски са малка част от сарматите, българите и техните съюзници хуните.

По времето на управлението на Денгизих, племенните общности на Оногундурите, Сарагурите и Утигурите навлизат в Европа, пресичайки река Волга. Техни пратеници искат от Византийската империя да ги приеме в пределите на империята, изтъквайки като причина Аварското настъпление към Запада.

През 466 година Денгизих предприема военни действия срещу Византия, като това негово решение, не е подкрепено от брат му Ернак. През 467 година Денгизих пресича река Дунав и навлиза в земите на Византийската империя и налага данък на местното население.

Един отказ на плащане на този данък поражда “Дунавската война” през 468 година – в която хан Денгизих намира смъртта си, а неговите хора са прогонени от земите на Византийската империя. Той е убит през 469 г. в Тракия от римския гернерал Анагаст и главата му е изложена в Константинопол за представление пред византийския император. Със смъртта на хан Денгизих се слага край на великата Хунска държава. Също така се предполага, че неговите земи с населението му преминават доброволно към земите на Ернак.

Литература

• Otto J. Maenchen-Helfen:Die Welt der Hunnen
• Helmolt, Hans Ferdinand: The World's History: A Survey of Man's Record, page 328. W. Heinemann, 1907 (via:Google Book Search)
• The Syrian compilation of Church Historian Zacharias Rhetor bishop of Mytilene
• Priscus. Excerpta de legationibus. Ed. S. de Boor. Berolini, 1903, p. 586
• [1] - www.kutriguri.com - Сайт за племето "Кутригури" и историята му
• Книга "Атила" на Феликс Дан, издателство "Посоки"
• [2] - www.asianhistory.about.com - Сайт за древна история