Ден на Освобождението на България от османска власт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Денят на Освобождението на България от турско робство е националният празник на България. Той се чества всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата (19 февруари стар стил) през 1878 г.

Днес се отбелязва националният празник на България - Денят на Освобождението на България от Турско робство и възкресението на българската държава.

От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придоби независимост.

На 3-ти март 1878 г. бе подписан Санстефански мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът бе подписан от граф Н. Игнатиев.

По силата на Санстефанският договор България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници би трябвало да се включат Южна Тракия (с достъп до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е била включена източната част на днешната Сърбия.

През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор бил променен и границите на България били намалени. Няколко милиона българи останали извън тяхната независима държава. Това доведе до приемането на българската национална доктрина - обединението на разбитите български земи от Берлинският договор. За десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.

Излагайки съдържанието на Берлинския договор, известните френски историци на XIX век Лавис и Рамбо ето как оценяват делото на европейските дипломати в Берлин:

„В историята – пишат те – са малко такива странни, такива несправедливи договори. Две държави, които не взеха никакво участие във войната, при което едната от тях, а именно Англия, направи неизбежна самата война като насърчаваше турците – тия две държави извлякоха от войната най-явната полза. Англия завзе остров Кипър и с това си осигури нова опорна точка на Средиземно море; Австро-Унгария придоби Босна и Херцеговина, като застана право на пътя към Солун ... А зад Австрия почваше да се чувства влиянието на Германия, която от тогава насетне стана ръководната сила на напора към Изток („Дранг нах остен")."

„. . . Сръбският народ, който се надяваше да образува едно цяло, се оказа, въпреки законното си желание и ясно изразената си воля . . . разделен на три групи. . . Също така биде нарушена народната воля с разделянето на България на три части. Като възвърна Македония под властта на султана, Европа извърши по подбудата на Англия и Австрия пряко нарушение на хуманността. В Сан-Стефано Русия се стремеше да осигури освобождението на всички християни; в Берлин не държаха сметка нито за справедливостта, нито за волята на народите, нито даже за здравия смисъл и общите интереси. Заключителният акт се явява паметник на егоизма, дело на взаимна завист и лични сметки, безнравствено и жалко дело, понеже, без да осигури ни най-малко мира, той, Берлинският договор, подготви само многобройни поводи за конфликти и войни в бъдеще."

На този ден, вдигат националното знаме и поставят венци на паметника на Незнайният воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на отечеството. Вечер на площада пред Народното събрание (парламента) до паметника на Цар Освободител - Александър II се запалват тържествени фейерверки. Благодарните българи поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България на руски, финландски и румънски войни в цялата страна.

Вижте също[редактиране | edit source]

Освобождението на България от турско робство -