Ден на национален траур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ден на национален траур (или дни) в съвременната българска история се обявява от правителството по повод на големи човешки трагедии и в памет на жертвите от тези трагедии.

В деня (или дните) на национален траур националният флаг на България се спуска наполовина и се отменят планираните тържества. Когато отмяната на тържествено събитие е невъзможна, то следва да започне с минута мълчание или слово в памет на жертвите.[1]

1971 – 1990 г.[редактиране | edit source]

Между 1971 и 1990 г. правителството на България обявява следните дати за национален траур:

След 1990 г.[редактиране | edit source]

След 1990 г. правителството на България обявява следните дати за национален траур:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((bg))  Правилник за прилагане на Закона за държавния протокол. // Посетен на 05.03.2013.
  2. ((bg))  Кабинетът обяви Ден на траур утре. // vesti.bg, 13.09.2001. Посетен на 05.03.2013.
  3. ((bg))  България е в траур. // vesti.bg, 23.12.2001. Посетен на 05.03.2013.
  4. ((bg))  Премиерът обяви 30 декември за ден на национален траур. // vesti.bg, 29.12.2003. Посетен на 05.03.2013.
  5. ((bg))  На Велики четвъртък — траурен ден за жертвите по пътищата. // vesti.bg, 08.04.2004. Посетен на 05.03.2013.
  6. ((bg))  България в траур за загиналите край Бяла. // vesti.bg, 10.12.2006. Посетен на 05.03.2013.
  7. ((bg))  5 март е ден на национален траур за жертвите от пожара във влака. // vesti.bg, 04.03.2008. Посетен на 05.03.2013.
  8. ((bg))  7 септември е ден на национален траур, реши правителството. // Министерски съвет, 06.09.2009. Посетен на 05.03.2013.
  9. ((bg))  16 юни 2011 г. е обявен за ден на национален траур. // Министерски съвет, 15.06.2011. Посетен на 05.03.2013.
  10. ((bg))  Министър-председателят Бойко Борисов за бедствието, отговорността и решението. // Министерски съвет, 08.02.2012. Посетен на 05.03.2013.
  11. ((bg))  Правителството в оставка обявява 6 март 2013 г. за ден на национален траур. // Министерски съвет, 05.03.2013.
  12. Решение № 470 от 2 август 2013 г. Обн. ДВ. бр. 69 от 6 август 2013 г.

Източници[редактиране | edit source]