Депеш Мод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Депеш мод)
Направо към: навигация, търсене
Logo Depeche Mode 2013.png
Depeche Mode (Logo).png
Depeche Mode 2006.jpg
Депеш Мод на живо
Информация
От Country flag Базилдън, Есекс,
Великобритания
Стил Синт поп
Ню уейв
Индъстриъл рок
Алтернативен рок
Активни години 1980 – до наши дни
Музикален издател Мют Рекърдс
Уебсайт www.depechemode.com
Членове Дейвид Геън
Мартин Гор
Андрю Флечър
Бивши членове Винс Кларк (1980–1981)
Алън Уайлдър (1982–1995)
[[commons:Category:Depeche Mode|Logo Depeche Mode 2013.png]] в Общомедия

Депеш Мод (на английски: Depeche Mode) е английска синт поп (synth pop) група, основана през 1980 г. в Базилдън и кръстена на френското модно списание „Dépêche mode“. Стилът в началото на кариерата им е ню уейв (new wave) с елементи на ню романтик (new romantic), а през 90-те ги окачествяват като алтернативна рок група. След присъединяването на Мартин Гор към групата, заместват китарите със синтезатори. Големият успех на групата идва след като спират с концертите и с издаването на плочи. В началото на 1988 година интересът към нея нараства и в американските класации, радио – и телевизионни програми слушателите са засипани с песните на Депеш Мод. Отново са поканени в САЩ и изнасят грандиозен концерт. Той е заснет и издаден на видеокасета, която заема 1-во място в класацията на сп. „Билборд“. Групата не е променяла стила си, а просто е трябваало да изчака времето си, казват специалистите.

Членове[редактиране | edit source]

Бивши участници в групата:

ПРЕВОД НА ИМЕТО - ТЕЛЕГРАМЕН СТИЛ

История[редактиране | edit source]

80-те: В търсене на себе си[редактиране | edit source]

1979[редактиране | edit source]

В училището "Никълас Компрехенсив" в Базилдън ходят в един и същи клас Винс Кларк, Андрю Флетчер и Мартин Гор. Винс и Андрю, които пеят заедно в църковния хор, свирят заедно и в групата "No Romance In China". Мартин свири на китара първо в групата "Norman And The Worms", а след това и в "French Look", като се пробва и да пише текстове на песни.

След появата на Гари Нюман, Винс решава, че ще променят стилът си и ще преминат изцяло на синтезатори. Така се създава "Composition Of Sound". Винс заема временно мястото на певец и фронтмен на групата. Мартин се присъединява в малко по-късен период. Единственото, което липсва на триото е един певец.

1980[редактиране | edit source]

В началото на 1980 се присъединява Дейвид Геън, който работи на микспулта за групата "Composition of Sound", като певец. Дейв посещава три години колежа "Southend Art" и чете модни списания, между които и френското "Mode Dépêche". Той дава и прекрасната идея, групата да се преименува на някое благозвучно име, което лесно може да се запомни: "Depeche Mode"

Докато Дейв се занимава по цял ден да предлага демотата на групата на различните звукозаписни компании, Мартин работи в банка. Анди работи като застрахователен агент, а Винс от време на време като шофьор. Демотата и инструментите струват тогава доста пари, които трябвало да се изработят по някакъв начин. Въпреки всичко следват отказ след отказ от звукозаписните компании.

Когато Депеш Мод на 10 декември 1980 г. за втори път излизат на сцена като подгряваща група на "Fad Gadget", най-накрая целта е постигната. На концерта ги забелязва (Daniel Miller), автор на революционен за времето си проект The Normal, собственик на независимото звукозаписно студио "Mute Records", при което е и "Fad Gadget".На първо време (до 86та) Mute нямат договор с Depeche Mode. Всичко се определя от едно ръкостискане и съгласие за пълно поделяне на разходите, както и на приходите. В днешно време групата сключва единичен договор за издаването на всеки следващ албум.

1981[редактиране | edit source]

Първият сингъл "Dreaming Of Me" достига 57 място на английската чарт-класация. Вторият сингъл "New Life" се изстрелва веднага с излизането си на 11, а "Just Can't Get Enough" достига дори до 8-мо място. Мотивирани от успеха на 3-те си хита през октомври се появява дебютният им албум "Speak And Spell". Всички песни, с изключение на 2, са написани от Винс Кларк. Депеш Мод предприема малко турне в Англия и Германия. Любопитсвото към четирите момчета от Базилдън се покачва и Джоан (Joanne), приятелката на Дейв, организира информационно бюро в къщата на нейните родители. Оттам тя дава информация за най-новите планове на групата. Поради бързо нарастващата известност на групата и придналежащия стрес Винс Кларк, на който му идва повече, решава да напусне групата. По принцип Винсънт ненавижда живите изяви по клубове и зали. Стремежът му да бъде студиен музикант творящ музика за дискотеките проличава и от останалите му проекти , които той осъществява след като напуска Депеш мод . На 21 декември, 1981 г. Винс Кларк напуска официално групата с прощално представление на Депеш Мод по английската телевизия.

1982[редактиране | edit source]

Тъй като Винс Кларк напуска Депеш Мод, групата остава без главния си талант за писане на текстове. Тази трудна задача се поема от Мартин Гор, който в албума "Speak And Spell" с написаните си две песни доказва, че може да се справи с трудната задача. Така триото Депеш Мод се насочват смело към издаването на четвъртият си сингъл "See You", който Мартин е написал още преди години. Чрез една обява в "Melody Maker" намират Алън Уайлдър, който дотогава работи като помощник тонрежисьор с групи като "Hitmen" и като кийбордист в групата " Korges ". Депеш Мод обаче официално продължават да се появяват като трио. Едва към средата на годината, след успешно САЩ-турне и след успешно изкарване на вторият си албум "A Broken Frame", Алън се утвърждава като четвърти член на групата. За години напред той определя цялостното звучене на групата , и стиловата аранжировка - дейности в които се оказва доста способен . Много критици не предричат бляскаво бъдеще на Депеш Мод, след напускането на Винс Кларк. Групата е определена като тийн-идол , следователно е причислена към " еднодневките "/ One hit wonder Group / - иронично название на групи и изпълнители създали един единствен хит , след което биват автоматически забравени . За разочарование на злите езици , и за радост на Депеш Мод албума "A Broken Frame" достига до осмо място в английската чарт-класация. Следва успешно турне в Европа до края на годината.

1983[редактиране | edit source]

С "Get The Balance Right" Депеш Мод публикуват техният седми сингъл. През март следват турнета в Канада, Япония, Хонгконг и САЩ. Още незавърнали се през юли се появява и първият предизвестник на новият им албум: сингъла "Everything Counts". Третият албум "Construction Time Again" се появява през октомври и е шедьовър на Депеш Мод. Това ли е обаче Депеш Мод? Тежки текстове, които заклеймяват унищожението на околната среда и мизерията на третия свят; всичко това опаковано в добре звучащи, меки мелодии. Освен това става видима промяната в стилът им . От леките и неангажиращи песнички , те демонстрират разширяване на стиловата си ориентация . Това е първият им албум издържан в технопоп стил - придобиващ все по - голям интерес сред синтезаторните групи , респективно печелещ все повече почитатели сред меломаните . За първи път е миксирана плоча с 56 пътеки - в берлинските "Hansa Studios". Шедьовър в историята на музиката! Пътят е ясен: технопоп ритми и прекрасни синтетични мелодии. Също и този път Мартин поема главния товар на писането, с изключение на две песни ("Two Minute Warning" и "The Landscape Is Changing"), които са написани от Алън. Още тогава композиторският талант на Алан Уайлдър създава напрежение между него и Мартин - очевидно преживяващ се като лидер в групата, заради композирането на песните. Дванадесет години по-късно напрежението между двамата ще мотивира Алън да напусне групата през 1995 г. Както и в предният албум Мартин изпълнява и в този една песен ("Pipeline"). Веднага след това Депеш Мод правят турне в Европа за да рекламират новият си албум. Още докато трае турнето се появява и новия сингъл "Love In Itself".

1984[редактиране | edit source]

Добре отпочинали Депеш Мод стартират за своя нов удар. През Април се появява "People Are People", и се изстрелва на първо място в немската и на трето място в английската чарт класация. Аранжирана като образцов технопоп, песента е записана и с нови дигитални синтезатори, което позволява доста по сложни ритмични и мелодични аранжировки, невъзможни при използване на аналогови синтезатори. Феноменалният успех следва почти веднага и в други европейски страни. И всичко това след като повечето европейски критици не предвещават добро бъдеще на групата след напускането на Винс Кларк.

Списания, които по-рано се колебаят дали да вземат интервю от Депеш Мод, се надпреварват сега да бъдат допуснати до групата. Въпреки всичко обаче Депеш Мод отказват на някои списания, тъй като забелязват, че те пишат каквото си искат.

Връщайки се от различни турнета, от които печелят златната плоча за "People Are People", се захващат за работа в берлинските Ханза студия и миксират четвъртия си албум "Some Great Reward". Вторият сингъл "Master And Servant" стои 2 седмици на второ място в немските класации. През ноември публикуват "Blasphemous Rumours" и вълните на възмущението от текста заливат Европа. Песента третира неадекватното поведение на Бог , играещ си със съдбата на хората. В Германия и Великобритания песента бива бойкотирана и Депеш Мод са принудени да я издадат като двоен сингъл. Групата търпи и критика от страна на църквата, която заклеймява сингъла като скандален и богохулен. Въпреки всичко Депеш Мод правят едно успешно европейско турне.По това време интересът към тях е направо маниакален . Голям дял в това има интереса на музикалния бизнес към синт-поп групите , намиращи се в апогея на славата си. В следващите години електронната звучност ще бъде постепенно неглижирана , за сметка на набиращия " скорост " алтернативен рок .

1985[редактиране | edit source]

В началото на годината Депеш Мод правят концерти в Япония и САЩ. През Май публикуват "Shake The Disease" и Мартин шокира света: още през 1984 той се появява на концерти с къса пола над кожените му панталони, а сега показва и предпочитанието си към дълги кожени поли. Всичко допълва и със своите изцепки и разсъбличания пред репортери. Това води до всеобщо въодушевление, но и до предположението, че Мартин е може би би- или хомосексуален. Той обаче дава да се разбере, че това си е негова лична работа, а не на групата като цяло. Въпреки това съмненията относно сексуалната ориентация на момчетата остават и до ден днешен . През септември Депеш Мод публикуват своя 14. сингъл "It's Called A Heart". В края на годината групата се събира отново в студиото и започват работа по новия си албум. Първо излиза в края на годината сингъл-компилацията "The Singles 81-85", която включва и сингълите "Get The Balance Right", "Shake The Disease" и "It's Called A Heart", впоследствие и Live-видео "The Greatest Hits".

1986[редактиране | edit source]

Най-голямата си трансформация Депеш Мод претърпяват през 1986 г. с издаването на петнайстия им сингъл "Stripped" и последвалият го албум Black Celebration. За него Мартин Гор написва едни от мрачните си текстове. В Black Celebration е включена и нова версия на "Fly on the Windscreen",първоначално b-side на "It's Called a Heart". "A Question of Time" е първият клип на групата, режисиран от холандския фотограф Антон Корбин. До този момент Корбин е режисирал 19 клипа на Депеш. Съвместната им работа продължава и до ден днешен, като последният заснет от него клип на Депеш Мод е "Suffer Well".

1987 - 1988[редактиране | edit source]

През тази година излиза албумът Music for the Masses. Пресата прелива от хвалби към него за разлика от всеки друг албум, издаден от групата досега. С него момчетата пробиват на американския пазар - нещо, което до този момент не са успели да постигнат. Music for the Masses е последван от световно турне в периода 1987-1988. Кулминацията му е на 18 юни 1988 в Роуз Боул, Пасадена, като този концерт е посетен от 60 453 души. Концертът е заснет и издаден под името 101.

90-те: Години на бляскав успех и трудни премеждия[редактиране | edit source]

1989 - 1990[редактиране | edit source]

В средата на 1989 Депеш Мод започват работа по поредния си студиен албум. От него са суперуспешните сингли "Personal Jesus" и "Enjoy the Silence". "Personal Jesus" е различен от всичко, правено от групата досега. В песента за първи път са използвани китари. Албумът е наречен Violator, а последвалото го турне - World Violation Tour. По това време Антон Корбин вече изцяло се грижи за визията на Депеш Мод. Той определя всичко: от обложките на синглите до видеоклиповете, както и сценичното оформление за предстоящото турне. World Violation Tour също е огромен успех за групата. 48 000 билета за концерта в Лос Анджелис са продадени само за един час. След края на турнето Дейв, Мартин, Анди и Алан си вземат една година почивка, нещо, което не се е случвало от създаването на групата до този момент. Ще изминат три години, докато британците издадат нещо ново, но пък чакането определено ще си заслужава.

1993 - 1994[редактиране | edit source]

През 1993 г. с албума Songs of Faith and Devotion Депеш Мод правят рязък завой в стила си. Няколко седмици преди появата на албума е издаден пилотният сингъл към него - "I Feel You", който приятно изненадва феновете с рок звученето си. За разлика от предни години момчетата започват да използват живи инструменти. Мрачните текстове на Мартин Гор допълват брилятната му музика. Songs of Faith and Devotion дебютира на първо място в САЩ и Великобритания. Следва 14-месечното турне "Devotional", което утвърждава Депеш Мод като една от най-големите рок банди наред с U2, R.E.M., INXS, и The Rolling Stones. То е последвано от две по-малки през лятото на 1994 - "Summer Tour" и "Exotic Tour". На тях обаче ясно проличава, че вече нещо не е наред в Депеш Мод: Андрю Флечър не взема участие, като се оправдава със здравословното си състояние. Все пак в музикално отношение нещата вървят идеално. Успехът на Songs of Faith and Devotion е толкова голям, че е издадена негова лайф версия, а турнето е заснето на филм. Но по това време Дейв е под все по-силна зависимост от хероина, което е причина за нарастващото напрежение и вече откровена непоносимост между членовете на групата.

1995-1998[редактиране | edit source]

Сутринта на 1 юни 1995 г. изненадва всички (включително и членовете на групата) с изключително неприятна новина. Тогава, навръх 36-тия си рожден ден, Алан Уайлдър оповестява, че напуска Депеш Мод. Човекът, оформил до голяма степен типичното за бандата звучене, изразява разочарованието си, че упоритата му работа не е получила нужното уважение и заявява, че повече не може да търпи тягостната атмосфера между музикантите. Алан не се оттегля изцяло от музикалната сцена, продължава да работи над соловия си проект Recoil. Неприятелите на групата потъркват доволно ръце и предизвестяват края на Депеш Мод. Черното лято продължава с неуспешния опит за самоубийство на силно зависимия от наркотиците фронтмен от 17 август 1995, когато Дейв си прерязва вените с бръснарско ножче. Приет е в клиника на лечение, но кратко след това е пуснат. На 28 май следващата година свръхдоза хероин и кокаин го довежда до клинична смърт. През лятото певецът почва да лекува зависимостта си, като по време на лечението групата записва нов албум. Ultra се появява на следващата година, като от него излиза един от най-популярните хитове на Депеш Мод - "It's No Good". За първи път от години издаването на албум не е последвано от турне. Издадена е обаче нова колекция от сингли, озаглавена "The Singles 86-98", след която тримата предприемат кратка световна обиколка - The Singles Tour. В сборния албум е включена и една нова песен - "Only When I Lose Myself". След като заснема видеото към нея, Антон Корбин прекратява на този етап работата си с Депеш Мод. Самите музиканти се оттеглят от сцената и следват години на мълчание.

Депеш Мод през XXI век[редактиране | edit source]

2001-2004[редактиране | edit source]

През 2001 г. е издаден десетият студиен албум на Депеш Мод Exciter, продуциран от Марк Бел. Exciter е първият албум на групата, който достига по-високи позиции в американските, отколкото в британските класации. Той не е добре приет от болшинството фенове и критици, макар някои списания да публикуват положителни отзиви за него. Въпреки че албумът не е точно това, което феновете са очаквали след дългата пауза, Депеш предприемат мащабно световно турне. Exciter Tour се нарежда сред успешните турнета на групата и е заснет и издаден на DVD под името One Night in Paris.

След края на турнето през 2002 г. тримата членове на групата се отдават на соловите си кариери. 2003 г. поднася на феновете Paper Monsters - първият самостоятелен албум на Дейв. От него са синглите Dirty Sticky Floors, Bottle Living и I Need You. Фронтменът на Депеш Мод се отправя и на турне, излязло на DVD с името Live Monsters. През същата година излиза и вторият солоалбум на Мартин, озаглавен Counterfeit². Counterfeit ЕР (първият самостоятелен проект на Гор) се появява още през 1989 г. и разочарова феновете с липсата на авторски парчета. В албума Мартин събира кавъри на свои любими песни, защото желае да запази творческия си потенциал за работата с групата. Затова и е наречен Counterfeit (Фалшификат). Неговото продължение от 2003 г. отново не поднася нищо авторско, а само нови версии на стари любими на Мартин песни. Третият от Депеш Мод - Андрю Флечър - основава собствен лейбъл, наречен Toast Hawaii. Засега единствените изпълнители, които той продуцира, са синтпоп групата Client.

През 2004 г. излиза компилацията Remixes 81-04. Тя съдържа както вече издавани, така и нови ремикси на синглите на Депеш Мод от периода 1981 - 2004. Като сингъл от сборния албум излиза Enjoy the Silence 04 - ремикс на емблематичната за триото песен, направен от Майк Шинода от Линкин Парк.

2005-2006[редактиране | edit source]

През 2006 г. издават албума Playing the Angel. След тежка криза и няколко години без хитове успехът на албума е огромен и следва голямо турне. На 21 юни Депеш Мод пристигат в България, където събират над 40 000 души на стадион „Локомотив“. Сетлистът в България е:

  1. A Pain That I'm Used To
  2. A Question Of Time
  3. Suffer Well
  4. Precious
  5. Walking In My Shoes
  6. Stripped
  7. Home
  8. It Doesn't Matter Two
  9. In Your Room
  10. Nothing's Impossible
  11. John The Revelator
  12. I Feel You
  13. World In My Eyes
  14. Personal Jesus
  15. Enjoy The Silence
  16. Shake The Disease
  17. Photographic
  18. Never Let Me Down Again

Дискография[редактиране | edit source]

Албуми[редактиране | edit source]

Сингли[редактиране | edit source]

  • Dreaming Of Me, 1981
  • New Life, 1981
  • Just Can't Get Enough, 1981
  • See You, 1982
  • The Meaning Of Love, 1982
  • Leave In Silence, 1982
  • Get The Balance Right!, 1983
  • Everything Counts, 1983
  • Love In Itself, 1983
  • People Are People, 1984
  • Master And Servant, 1984
  • Blasphemous Rumours/Somebody, 1984
  • Shake The Disease, 1985
  • It's Called A Heart, 1985
  • Stripped, 1986
  • A Question Of Lust, 1986
  • A Question Of Time, 1986
  • But Not Tonight, 1986
  • Strangelove, 1987
  • Never Let Me Down Again, 1987
  • Behind The Wheel, 1987
  • Little 15, 1988
  • Strangelove'88, 1988
  • Everything Counts (Live), 1989
  • Personal Jesus, 1989
  • Enjoy The Silence, 1990
  • Policy Of Truth, 1990
  • World In My Eyes, 1990
  • I Feel You, 1993
  • Walking In My Shoes, 1993
  • Condemnation, 1993
  • In Your Room, 1994
  • Barrel Of A Gun, 1997
  • It's No Good, 1997
  • Home, 1997
  • Useless, 1997
  • Only When I Lose Myself, 1998
  • Dream On, 2001
  • I Feel Loved, 2001
  • Freelove, 2001
  • Goodnight Lovers, 2002
  • Enjoy The Silence '04, 2004
  • Remixes'04, 2004
  • Precious, 2005
  • A Pain That I'm Used To, 19.12.2005
  • Suffer Well, Април 2006
  • John The Revelator / Lilian, Юни 2006
  • Martyr, Октомври 2006
  • Wrong, Януари 2009
  • Peace, Юни 2009
  • Fragile Tension/Hole to Feed, Декември 2009
  • Personal Jesus 2011, 2011
  • Heaven, Януари 2013
  • Soothe My Soul, 2013

Промоционални сингли[редактиране | edit source]

  • Оne Caress, 1993
  • Perfect, 2009

Видео / Live-Видео[редактиране | edit source]

  • The World We Live In And Live in Hamburg, 1985 (Live-концерт VHS)
  • Some Great Videos, 1985 (Видео компилация, VHS)
  • Strange, 1988 (Видео компилация, VHS)
  • 101, 13 март 1989 (Live-концерт VHS)
  • Strange Too, 1990 (Видео компилация, VHS)
  • Devotional, 1993 (Live-концерт, VHS)
  • The


Videos 86-98, 1999 (?) (Видео компилация, VHS/DVD)

  • One Night in Paris, 2002 (Live-концерт, DVD&VHS)
  • The Videos 86-98+, 2002 (Видео компилация, DVD-релийз с 2 диска)
  • 101, 2003 (Live-концерт, DVD-релийз)
  • Devotional, 2004 (Live-концерт, DVD-релийз)
  • Touring The Angel: Live in Milan, 25 септември 2006 (Live-концерт, DVD-релийз)

Компилации[редактиране | edit source]

  • Catching Up With Depeche Mode, 1984 (USA)
  • The Singles 81-85, 1985 (Най-добрите хитове-компилация)
  • The Singles 86-98, 1998 (Най-добрите хитове-компилация)
  • The Singles 81-85, 1998 (Най-добрите хитове-компилация, Релийз с Бонус-парчета и нов дизайн)
  • Remixes 81-04, 2004 (Ремикс-албум, като CD, 2CD, 3CD и лимитираните 6LP - Чарт-класация на 8.11.2004 - 2 място, а на 15.11.2004 на 3)

Външни препратки[редактиране | edit source]