от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Дервентджиите са категория зависимо население в земите под османска власт, което било натоварено със специални задължения по охраната на планинските проходи.

В замяна на тази служба дервентджиите били освободени от някои форми на феодалната рента, платима към държавата, но били включени в тимарската система и изплащали изцяло спахийската рента (представляваща 1/10 част от земеделския добив и някои други налози) на местния тимариот.

(също Дербентджии) Пазачи на планински проходи. Категория християнско население със специален статут в Османската империя. Имат задължението да охраняват планинските проходи от разбойнически нападения и да осигуряват тилово преминаването на военни части време на походи и маневри. Организирани са във военна структура със своя символика, знамена, и ръководители под върховното ръководство на дервентджи-башия с ранг на паша, пребиваващ в столицата. Дервентджиите се ползват от специални привилегии и данъчни облекчения в сравнение с останалото християнско население - не плащат никакви извънредни данъци извън поголовния данък "джезие" . Дервентджийската длъжност се предава най-често по наследство в рамките на един род, като при липса на синове мястото може да се заеме и от друг сродник - племенник или зет на починалия / извадения от регистъра. Караулите на дервентджиите се съобщават помежду си чрез тъпани. В първите векове от Османското владичество дервентджииски статут имат цели селища. По-късно, поради привилегиите, в тези селища се заселват много пришълци от други населени места, което налага ограничаване на дервентджийските привилегии само до онези родове от коренното население, които по традиция са изпълнявали тези функции. Типичен дервентджийски град е Габрово за който са запазени пълни поименни регистри на дервентджииското население с описание на привилегиите му от 1515 и 1544г.

[редактиране] Източници:

Сборник "Габрово - 130 г. град" (1996 Гб)
Сборник "Традиционни обществени структури и личности в габровско XII-XIX в." (1997 Гб)
"Исторически принос за „войниганите” при турската войска от 1374год. дори до 1839 год. след р.хр. до Танзимата" (Д.А. Ихчиев, Периодическо списание на БКД в София 1905г.)
Радушев, Евгений. Аграрните институции в Османската империя през XVII-XVIII век. (АИ М.Др. Сф 1995)