Дервиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Турски дервиш от 1860-те.

Дервиш или Дарвиш (на арабски и персийски: درویش) е член на суфистка религиозна група. Дервишите водят аскетичен и изключително беден начин на живот.

Дар на персийски означава „врата“. Дарвиш буквално значи „който ходи от врата на врата“. Дервишите просели за да получат унижение на този свят и за да се отрекат от материалното, като се сближат с духовното. На дервишите е забранено да просят за себе си, а изпросеното даряват на други бедняци. Все пак не всички дервиши се занимават с просия. Измежду тях има и занаятчии, като например рибари.

Като последователи на суфизма, дервишите се славят със своята мъдрост, медицина, поезия, просветление и остроумие. Например Молла Насрадин се е превърнал в легенда не само сред мюсюлманите.

Дервишите имат различни ордени и вярвания, които се отдалечават от традиционния сунитски ислям. Има дервишки ордени, които пък произлизат от шиитския ислям.

В Египет е установен дервишкия орден Кадирия. Рифаия намира почва в Северна Африка, Турция, Балканите, Иран, Индия, Афганистан и Таджикистан. Орденът Мевлевия е основан в Турция и намира много последователи.

През вековете дервишите често са били обект на гонения от страна на държавната власт в мюсюлманските държави, тъй като отклонявали хората от традиционния ислям. На Балканите те често намирали подслон в планините и особено в Родопите. Те установяват контакт с богомилите, които имали подобни практики и също водели аскетичен начин на живот, просели и ходели с големи торби, за което са наречени торбеши. Днес торбешите изповядват исляма, който вероятно са приели от дервишите. В родопските села фамилията „Дервишеви“ е повсеместно разпространена.

Дервишите и суфиите често са били изпращани да провеждат мисионерска дейност в региони, които предстояло да бъдат атакувани и завзети от халифите и султаните. По този начин те подготвяли терена, получавали разузнаване и подкрепа от местните жители, приели исляма от мисионерите.

Скитничеството на дервишите се практикувало също с цел освобождаване от зависимостите (телесни потребности, емоционални привързаности,любов към удобствата). Легендите за способностите на дервишите са много разпространени и поради естесвото на тяхното тайно учение, до което имат достъп само хора с изключителни волеви, интелектуални и душевни качества. Така тяхната дейност си е създала митологичен образ в съзнанието на непросветените в същността на суфи-ученията. Дервишите са известни със своите чудеса като някои от тях са способността им да общуват с животни, да демонстрират как духът владее материята (причиняват си рани, които моментално зарастват - такива демонстрации могат да се наблюдават дори в наши дни в страните от Близкия Изток, Средния Изток и Индия) и много други. Някои изтъкнати представители на Суфизма (като Хазрат Инаят Хан, Мирзакарим Норбеков, Идрис Шах и др.) дори твърдят, че висшите дервиши са овладели и още по-големи сили, които обаче никога не демонстрират публично заради естеството на тяхното учение. Древната традиция повелява истинският мистик да знае и умее всичко, но да си държи устата затворена.

Според Хазрат Инаят Хан (сред най-известните представители на суфизма, основател на международното суфи движение) схващането, че учението на дервишите принадлежи строго и само към мюсюлманската религия, е неточно. Той твърди, че суфизмът е възникнал в Египет като разклонение на древната египестка мистична школа и от там се е разпространил по света.

Вижте също[редактиране | edit source]