Дерек Ригс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дерек Ригс
британски художник
Роден: 13 февруари 1958 г. (1958-02-13) (56 г.)
Портсмът, Великобритания

Дерек Ригс (на английски Derek Riggs, р. 13 февруари 1958, в Портсмът, Англия) е съвременен британски художник, най-известен със създаването на талисмана на хеви метъл групата Айрън Мейдън Еди, както и много от обложките им. Освен това работи и с Gamma Ray и The Iron Maidens.

Кариера[редактиране | edit source]

Най-известното постижение на Ригс е работата му с Айрън Мейдън по създаването на талисмана Еди, както и на обложките на албумите и синглите на групата. Еди е базиран на герой наречен Електрическия Матю, който бил включен в картина, чрез която Ригс символизирал пънк движението в началото на 80-те във Великобритания. Маниджърите на Айрън Мейдън видели картината и решили, че може да бъде адаптирана за техните цели. Помолили за новя версия, но този път с повече коса и така се получила обложката на дебютния албум, издаден през 1980 г. Ригс работи с групата през 80-те и 90-те, създавайки най-известните им обложки; последната му работа с Мейдън е за албума Brave New World (2000). След като обложката му за сингъла The Wicker Man е отхвърлена, той отказва да рисува повече за групата.

Ригс прави обложката и на дебютния албум на The Iron Maidens. Картината е озаглавена „LA Maneater“ („Мъжеядка от Лос Анджелис“) и изобразява женска версия на Еди, наречена Едвина.

Той работи и със Стратовариус за албума им Infinite; с Gamma Ray за Power Plant и с Artension за Future World.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Derek Riggs“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.