Десетте лъжи на македонизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия

"Десетте лъжи на македонизма" (на македонски книжовен език: Десетте лаги на македонизмот) е книга от българския историк и директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, издадена на български и македонски литературен език.

Десетте лъжи на македонизма, както са формулирани от автора^[1], са твърденията че:

1. Съвременните македонци са наследници на населението на Древна Македония.
2. Българите са „татари“, а македонците — „чисти славяни“.
3. Светите Кирил и Методий, Климент Охридски, Горазд, Сава и Ангеларий са „македонски просветители“, създатели на македонската азбука
4. Самуил е „македонски“ цар на „Македонското царство“.
5. Охридската архиепископия (1019-1767) е македонска църква.
6. Македонците са били „заробени“ от Българската екзархия.
7. ВМРО e македонска организация, целяща освобождението на македонския народ.
8. Кръсте Мисирков — македонец №1 на 20 век.
9. Македонците са се съпротивлявали яростно срещу българската окупация (1941-1944).
10. За радостта от повторното присъединяване към Югославия през 1946 и за 250 000-те македонци, останали в България.

В България книгата е издадена от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, а в Република Македония — от издателство „Блаже Коневски“ в Струмица. Книгата предизвиква широк обществен отзвук и в двете страни.

На македонски литературен език книгата може да бъде намерена он-лайн^[2].

[редактиране] Вижте също

• Македонски въпрос

[редактиране] Източници

1. ↑ Божидар Димитров, Десетте лъжи на Македонизма,
2. ↑ Он-лайн версия на книгата - 1 част, 2 част, 3 част