Десетте лъжи на македонизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Десетте лъжи на македонизма
АвторБожидар Димитров
Първо издание2000 г.
България
Оригинален езикбългарски

Десетте лъжи на македонизма (на македонска литературна норма: Десетте лаги на македонизмот) е книга от 2000 година на българския историк Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, издадена на български и македонски литературен език.

Десетте лъжи на македонизма, както са формулирани от автора[1], са твърденията на македонската историография че:

  1. Съвременните македонци са наследници на населението на Древна Македония;
  2. Българите са татари, а македонците – „чисти славяни“;
  3. Светите Кирил и Методий, Климент Охридски, Горазд, Сава и Ангеларий са „македонски просветители“, създатели на македонската азбука
  4. Самуил е „македонски“ цар на т. нар. „Македонско царство“;
  5. Охридската архиепископия (1019 – 1767) е „македонска“ църква;
  6. Македонците са били „заробени“ от Българската екзархия;
  7. ВМРО e македонска организация, целяща освобождението на македонския народ;
  8. Кръсте Мисирков – македонец №1 на XX век;
  9. Македонците са се съпротивлявали яростно срещу българската окупация (1941 – 1944);
  10. За радостта от повторното присъединяване към СФР Югославия през 1946 и за 250 000-те македонци, останали в България.

В България книгата е издадена от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, а в Северна Македония – от издателство „Блаже Коневски“ в Струмица. Книгата предизвиква широк обществен отзвук и в двете страни.

На македонски литературен език книгата може да бъде намерена он-лайн[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]