Детройт (градска писта)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Детройт Стрийт (писта))
Детройт (градска писта)

Пистата в Детройт е с трасе по улиците на града за провеждане на автомобилни състезания, в град Детройт, щата Мичиган, САЩ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провеждането на кръг от Формула 1 в Детройт е замислено с цел подобряването на международния имидж на града. Първото състезание се провежда през 1982 г. Същата година в САЩ има още кръга от Формула 1 - в Лонг Бийч, Калифорния, и Лас Вегас, Невада. Така през сезон 1982 за първи път се провеждат три състезания в САЩ в една година.

Пръвата надпревара е спечелена от Джон Уотсън, който стартира от 17-а позиция. С това той поставя нов рекорд за пилот с най-задна стартова позиция, спечелил състезание от Формула 1 на улична писта. Година по-късно той подобрява рекорда си, като печели в Лонг Бийч, тръгвайки от 22-ра позиция.

От 1984 г. в рамките на Гран при уикенда се провежда и състезание от американските Транс-Ам серии - Мотор Сити 100. През 1985 г. състезанието в Детройт остава единственото в календара на Формула 1 на териотрията на САЩ.

Детройт Стрийт Сиркуит не се харесва особено много на пилотите и от 1989 г. е извадена от календара на Формула 1, като е заменена от Финикс Сиркуит във Финикс, Аризона. Детройт получава старт от сериите КАРТ. Проведени са три старта, от които Емерсон Фитипалди печели първия и последния, а Майкъл Андрети - втория. Провеждането на състезанието в центъра на града се оказва нерентабилно и затова то е преместено на намиращия се недалече остров Бел Айл.

С най-много победи във Формула 1 в Детройт е Аертон Сена (3).

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Както всички други писти от Формула 1, провеждани в градски условия, Детройт Стрийт Сиркуит е тясна и не предлага много възможности за изпреварване. Освен това предпазните стени са издигнати до самото трасе и почти всеки контакт с тях води до отпадане от състезанието. Това до голяма степен допринася за броя отпадания на тази писта – във всяко от седемте състезания от Формула 1 до финала не успяват да стигнат поне половината състезатели. През сезон 1984 отпадат 20 пилота, с което е изравнен рекорда за най-много отпадания в едно състезание на улична писта. Няколко месеца по-късно това състезание дори става едноличен рекордьор, след като един от финиширалите пилоти е дисквалифициран.

Победители във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Победител Болид Време Дължина на пистата Обиколки Дата
1982 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Макларън-Форд 1:58:41.043 ч 4.168 км 62 6 юни
1983 Италия Микеле Алборето Тирел-Форд 1:50:53.669 ч 4.120 км 60 5 юни
1984 Бразилия Нелсън Пикет Брабам-Форд 1:55:41.842 ч 4.120 км 63 24 юни
1985 Финландия Кеке Розберг Уилямс-Хонда 1:55:39.851 ч 1.120 км 63 23 юни
1986 Бразилия Аертон Сена Лотус-Рено 1:51:12.847 ч 4.120 км 63 22 юни
1987 Бразилия Аертон Сена Лотус-Хонда 1:50:16.358 ч 4.023 км 63 21 юни
1988 Бразилия Аертон Сена Макларън-Хонда 1:54:56.035 ч 4.023 км 63 19 юни

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]