Детска анализа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Детската анализа, също детска психоанализа е течение в рамките на психоанализата, чиито основи тръгват още от Шандор Ференци, преминават през Мелани Клайн и достигат до Ана Фройд. Терминът се свързва с приложението на психоаналитичното лечение и концепции към детето с цел да се проникне и разбере душевния живот и развитие на децата.

История[редактиране | edit source]

Мелани Клайн е първата, която обосновава теоретичните и практически основи на детската психоанализа. Сред пионерите e и Шандор Ференци с неговия случай с малкия Арпад, Алфред Адлер, който е сред първите практикуващи детска анализа във Виена.

Хермине фон Ху-Хелмут използва игрови техники, но идеята за преноса и психоаналитичното лечение на деца е на Клайн. Тези ѝ идеи я противопоставят на Ана Фройд, която отхвърля възможността при децата да има пренос към родителите, поради мястото им в живота на децата. Тези противоречия водят до така наречените спорни дискусии в Британското психоаналитично общество, което води до обособяването на три групи - анафройдисти, клайнианци и независима или средна група.

Концепцията за детската психоанализа е едновременно периферна и централна. Периферна е защото не навсякъде психоаналитиците имат желание и склонността или обучение да я извършват. Централна е защото повечето от идеите на психоанализата са свързани с детското развитие: инфантилната сексуалност, преноса, несъзнаваното, съпротивата, повторението, нагоните и интерпретацията. Пример за това е случаят "Малкия Ханс", макар лечението да се основава на наблюдение и обмени между Ханс и родителите му, като предшественик на лечението.

Друг авторитет в детската анализа е Доналд Уиникът, който прилага идеите на Клайн в своята практика като се занимава с влиянието на майчината депресия върху детето. Друг пионер, този път във Франция е Софи Моргенстерн, която за първи път използва рисунките на децата за психоаналитична диагностика. Жак Лакан от своя страна също допринася с идеята си за стадия на огледалото, съвместявайки концепциите за лишение, фрустрация и кастрация с тези на реалното, символичното и въображаемото. Франсоаз Долто популяриза по-нататък детската психоанализа във Франция и създава концепцията за несъзнавания образ на тялото. Сред другите френски пионери в тази област са Серж Лебовичи, Рене Диаткин, Жанин Симон и други.

Сред най-известните психоаналитици в тази област са Ото Кернберг, Хермине фон Ху-Хелмут, Мариане Крис-Рие, Ани Катан-Розенберг, Едита Стерба, Селма Фрайберг, Клифърд Скот, Хелън Рос, Арминда Аберастури, Лилиан Ротер, Маргит Дубовиц, Ева Ландауер, Паулина Кернберг, Маделейн Рамберт, Йела Льовенфелд, Жосин Мюлер, Ада Мюлер-Брауншвайг.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.