Дефлимпийски игри
Дефлимпийските игри или рядко дефлимпикс (на английски: Deaflympics, от deaf – глух), понякога сурдлимпийски игри (от френски: sourd – глух), наричани Световни игри за глухи преди 2001 г. и Международни игри за глухи преди 1966 г., са международно спортно състезание, одобрено от Международния олимпийски комитет (МОК), в което глухи спортисти се състезават на елитно ниво.
Въпреки сходството (по наименование и 4-годишния цикъл на провеждане) с олимпийските и подобни игри игрите за глухи не са считани за олимпийски и състезалите им не се ползват с такива права; съответно техните шампиони не са считани за олимпийски шампиони.[1]
За разлика от други одобрени от МОК състезания (например олимпийски игри, параолимпийски игри, специални олимпийски игри) дефлимпийците не могат да бъдат сигнализирани от звукови сигнали (като стартови изстрели и чрез свирки на съдии).[2] Игрите за глухи се организират от Международния комитет за спорт за глухите (Comité International des Sports des Sourds, CISS) от първите им летни игри през 1924 година.
История[редактиране | редактиране на кода]
Дефлимпийски игри се провеждат на всеки 4 години и са най-отдавна провежданото мнотоспортно събитие освен олимпийските игри. [3]
Първите игри, проведени в Париж през 1924 г., са същевременно и първото международно спортно събитие за атлети с инвалидност, проведено някога.[4] Оттогава насам събитието се провежда на всеки четири години, освен по време на Втората световна война, а от 1949 година се провеждат и зимни дефлимпикс.[5] Игрите започват като малко събиране на 148 атлети от 9 европейски страни, състезаващи се на Международните тихи игри в Париж през 1924 година; днес те са достигнали до това да са глобално движение.[2]
Официалното название на Игрите от 1924 до 1965 година е Международни игри за глухи, като понякога са наричани Международни тихи игри. От 1966 до 1999 година са наричани Световни игри за глухите и понякога Международни тихи игри. От 2001 година са известни с настоящето им име.[5]
За да имат право на участие, атлетите трябва да имат загуба на слух от поне 55 db в по-здравото им ухо. Слухови апарати, кохлеарни импланти и други подобни не се допускат по време на състезанието, за да може то да се провежда при равни условия. [5] Друг пример за разлика спрямо състезания за чуващи хора е начинът на съдийстване. Тъй като дефлимпийците не могат да бъдат насочвани посредством звуци, някои спортове ползват алтернативни методи за започване на играта. Например, футболните съдии развяват знаме вместо да отсвирват началото на мача; стартът на състезанията по лека атлетика се дава посредством светлина, вместо с изстрел. Също така е прието зрителите да не аплодират или ръкопляскат, а да размахват двете си ръце.
Спортове[редактиране | редактиране на кода]
Следните спортове са в настоящата програма на дефлимпикс игрите:[6]
Летни дисциплини[редактиране | редактиране на кода]
- Индивидуални спортове
- Бадминтон
- Борба, свободен стил
- Борба, класически стил
- Боулинг
- Джудо
- Карате
- Колоездене
- Лека атлетика
- Плуване
- Спортно ориентиране
- Стрелба
- Таекуон-до
- Тенис
- Тенис на маса
- Отборни спортове
Зимни дисциплини[редактиране | редактиране на кода]
- Индивидуални спортове
- Отборни спортове
Домакини[редактиране | редактиране на кода]
До 2015 година дефлимпийските игри са приемани от 36 града в 21 държави, но едва пет града извън Европа (Вашингтон 1965, Лос Анджелис 1985, Крайстчърч 1989, Мелбърн 2005 и Тайпе 2009). Последните летни дефлимпикс се провеждат в София през 2013 година, а последните зимни дефлимпикс се провеждат в Ханти-Мансийск през 2015 година.
Градовете и националните олимпийски комитети (НОК), приели дефлимпикс през годините, са посочени в следващата таблица: [4][7]
Летни дефлимпикс[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Игри | Град | НОК | Бележки |
| 1924 | 1 | Париж |  Франция |
|
| 1928 | 2 | Амстердам |  Нидерландия |
|
| 1931 | 3 | Нюрнберг |  Германия |
|
| 1935 | 4 | Лондон |  Великобритания |
|
| 1939 | 5 | Стокхолм |  Швеция |
|
| отменени поради Втората световна война | ||||
| 1949 | 6 | Копенхаген |  Дания |
|
| 1953 | 7 | Брюксел |  Белгия |
|
| 1957 | 8 | Милано |  Италия |
|
| 1961 | 9 | Хелзинки |  Финландия |
|
| 1965 | 10 | Вашингтон |  САЩ |
|
| 1969 | 11 | Белград |  Югославия |
|
| 1973 | 12 | Малмьо | Швеция |
|
| 1977 | 13 | Букурещ |  Румъния |
|
| 1981 | 14 | Кьолн | ФРГ |
|
| 1985 | 15 | Лос Анджелис | САЩ |
|
| 1989 | 16 | Крайстчърч |  Нова Зеландия |
|
| 1993 | 17 | София |  България |
|
| 1997 | 18 | Копенхаген | Дания |
|
| 2001 | 19 | Рим | Италия |
|
| 2005 | 20 | Мелбърн |  Австралия |
|
| 2009 | 21 | Тайпе |  Тайван[fn1 1] |
|
| 2013 | 22 | София | България |
|
| 2017 | 23 | Самсун |  Турция[8] |
|
| 2021 | 24 | Кашиас до Сул |  Бразилия[fn1 2] |
|
| 2025 | 25 | Токио |  Япония |
|
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Република Китай (Тайван), поради сложните отношения с Китайската народна република, е призната от повечето международни организации и Международния комитет за спорт за глухите като Китайско Тайпе
- ↑ Летните Дефлимпийкс игри – 2021 г. в Бразилия ще бъдат отложени за 2022 г.
Зимни дефлимпикс[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Игри | Град | НОК | Бележки |
| 1949 | 1 | Зеефелд |  Австрия |
|
| 1953 | 2 | Осло |  Норвегия |
|
| 1955 | 3 | Оберамергау | ФРГ |
|
| 1959 | 4 | Монтана-Вермала |  Швейцария |
|
| 1963 | 5 | Оре | Швеция |
|
| 1967 | 6 | Берхтесгаден | ФРГ |
|
| 1971 | 7 | Аделбоден | Швейцария |
|
| 1975 | 8 | Лейк Плесид | САЩ |
|
| 1979 | 9 | Мерибел | Франция |
|
| 1983 | 10 | Мадона ди Кампилио | Италия |
|
| 1987 | 11 | Осло | Норвегия |
|
| 1991 | 12 | Банф |  Канада |
|
| 1995 | 13 | Илес | Финландия |
|
| 1999 | 14 | Давос | Швейцария |
|
| 2003 | 15 | Сундсвал | Швеция |
|
| 2007 | 16 | Солт Лейк Сити | САЩ |
|
| 2011 | отменени | Високи Татри |  Словакия |
|
| 2015 | 18 | Ханти-Мансийск / Магнитогорск |  Русия |
|
| 2019 | 19 | Сондрио (провинция) | Италия |
|
| 2023 | 20 | Ерзурум | Турция |
|
| 2027 | 21 | TBA | TBA |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ММС спазва закона в действията си по отношение на доживотните месечни премии на медалисти от Световни игри за глухи – в сайта на Министерството на младежта и спорта
- ↑ а б International Committee of Sports for the Deaf – News. Deaflympics.com. Посетен на 17 октомври 2011.
- ↑ What are the Deaflympics?. Disabled World. Посетен на 17 октомври 2011 г.
- ↑ а б Future Directions of the Deaflympics Архив на оригинала от 2012-10-13 в Wayback Machine.. Thefreelibrary.com. Посетен на 17 октомври 2011 г.
- ↑ а б в Historical overview of the Paralympics, Special Olympics, and Deaflympics Архив на оригинала от 2012-10-13 в Wayback Machine.. Thefreelibrary.com. Посетен на 17 октомври 2011 г.
- ↑ International Committee of Sports for the Deaf – Sports. Deaflympics.com. Посетен на 17 октомври 2011
- ↑ International Committee of Sports for the Deaf – Games. Deaflympics.com. Посетен на 17 октомври 2011.
- ↑ Huge boost for Deaflympics as Budapest and Ankara step in to host competition // Inside the ParaSport. Посетен на 20 януари 2012.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уебсайт
- Спортна федерация на глухите в България Архив на оригинала от 2013-08-25 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Deaflympics в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |