Деций Траян

Деций Траян
римски император
Бюст на Деций Траян в Капитолийски музеи
Управление	249 – 251 (сам); 251 (с Херений Етруск)
Пълно име	Гай Месий Квинт Деций (от раждане до император) Цезар Гай Месий Квинт Траян Деций Август (като император)
Роден	ок. 201 г.
	Будалия (дн. с. Мартинци), Долна Панония, близо до Сирмиум
Починал	юни или юли, 251 г.
	близо до Абритус, дн. Разград
Предшественик	Филип Араб
Потомци	Херений Етруск Хостилиан
Наследник	Требониан Гал и Хостилиан
Брак	Херения Етрусцила

Гай Месий Квинт Деций Траян (на латински: Gaius Messius Quintus Traianus Decius) , известен в историята още като Траян Деций, или Деций Траян е римски император през периода 249–251 г. Той е първият император роден в Панония. Женен за Херения Етрусцила от знатен италийски род. Има двама сина, също императори: Херений Етруск и Хостилиан. Олицетворение на древните римски добродетели, пазител на старинните обичаи и съзнателен държавник, Деций не съумява да оцени вярно както своите способности, така и истинското положение на империята, която било съдено да ръководи към катастрофа.

Отначало Деций служил като управител на илирийските провинции, след това в Германия и Тараконска Испания. Веднъж бил консул. Има важно значение в политическия живот при Филип I Арабина (Марк Юлий Филип), когато става префект на град Рим. Около 245 г. Деций отново е начело на Дунавската армия. Когато през 248-249 г. управителя на Мизия Пакациан въстава срещу непопулярния император Филип, Деций е изпратен да потуши недоволството. При пристигането на Деций, легионерите убиват Пакациан, присъединяват се към Деций и го избират за император, въпреки нежеланието и първоначалната му съпротива.

Новият претендент предизвиква Филип Араб, който е разбит при Верона, влиза триумфално в Рим и е признат от Сената. Тогава той приема името Траян в чест на „Най-добрия принцепс“ в историята и обявява че ще управлява в съгласие със сенатското съсловие за да възстанови морала и достойнството на римското общество. Обявява синовете си Херений Етруск и Хостилиан за цезари-съимператори.

Вътрешна политика

Деций иска да спечели авторитет като от самото си възкачване публично демонстрира и възхвалява доблестта, скромността и въобще качествата, ценени от старите римляни. Показва уважение към традициите на Сената. Опитва се да възстанови поста цензор, но избрания за такъв Валериан (бъдещият император) тактично отказва.

По времето на Деций в Рим е започнат строежа на нови бани, завършени година след края на управлението му.

Стремейки се да върне западналия авторитет на имперската власт, Деций решава да въведе като задължителен за всички граждани и поданици, култа към бог Юпитер и към "Гения на Императора". Повечето жители на империята изповядват различни култове и нямат нищо против да се подчинят. Християните, наброяващи вече значителна маса, обаче отказват да отдават поколонение на фалшиви за тях божества. Деций обявява непочитането на държавния култ за измяна срещу властта, което дава повод да бъдат предприети масови преследвания. Започва жестокото "Дециево гонение", в което мнозина загиват като мъченици, а този император добива злочестото име на богоборец в християнската традиция. Но всъщност, голяма част от християните се отказват от вярата си, по-късно приемайки я отново.

Междувременно докато в Рим и много части на империята избухват епидемии, обществото е деморализирано и разединено, а икономиката в повечето провинции продължава да запада, от степите на североизток се появява нова заплаха - готите.

Нашествието на готите

Ауреус на имп. Деций Траян

Готите са германско племе, произхождащо от Прибалтика и Скандинавия, а според някои предположения са родствени на гетите. През II-III век сл.Хр. те мигрират към северозападното Черноморие, достигат до делтата на Дунав и стават съсед на Римската империя. По това време римляните все още знаят много малко за тях.

Готите нахлуват на римска земя през 249 г., няколко месеца след възкачването на Деций, и отново през 250 г., когато разбиват отбраната при Ниш и разграбват всичко в незащитената Мизия. Втория път обаче те са пресрещнати и отблъснати от легиони, предвождани лично от императора при Никопол на Дунава. Но на следващата година при Берое, около дн. Стара Загора, римляните са изненадани неподготвени от значителна готска войска и са принудени да се оттеглят победени. С това пътят пред нашествениците е открит. Готите, водени от Книва се спускат над Тракия и безнаказано я опустошават. Големият град Филипопол (дн. Пловдив), е обсаден и превзет, може би благодарение на предателството на градоначалника Приск, който неуспешно се обявява за император след това. Филипопол е унищожен с около 100 хил. души в него, вероятно по-голяма част от населението на околността.

Антониниан на Деций

През това време Деций се стреми да събере нова армия и да пресече опита на готите да се върнат на север от Дунав. Финалната среща се състои край Абритус, дн. Разград на 1 юли 251 г. Варварите успяват да надхитрят императора и неговите военачалници, като ги вкарват в клопка. Подмамени към непроходимите блата, римските легиони затъват в кал и се оказват заобиколени от готската армия. В свирепото клане по-голямата част от легионерите са поголовно избити. Когато в разгара на боя Деций научава че сина му е убит от вражеска стрела, той заявява: „Смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството.“, показвайки, според неговите възхвалители, ярък пример за античната доблест, макар дори и пред лицето на трагедията.

До края на сражението повечето от римляните, включително император Траян Деций и синът му Херений Етруск, загиват. Смята се че императора намира смъртта си вероятно удавен в блато. Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове.

Битката при Абритус е едно от най-тежките поражения в историята на Рим. Това се оказва преломен момент и е началото на края за империята. Освен удар по авторитета на Рим, това е събитието което води до колапс на държавата.

Сведения за принципата на Деций

• Аврелий Виктор, De Caesaribus 29
• Евсевий, Historia ecclesiastica libri 6-8
• Евтропий, Breviarium 9.4
• Йорданес, Getica 17-18
• Зосим, Historia nova 1.21-23

Външни препратки и литература

• Nathan, Geoffry, and Robin McMahon, "Trajan Decius (249–251 A.D.) and Usurpers During His Reign", DIR
• Scarre, Chris, Chronicle of the Roman Emperors: the reign-by-reign record of the rulers of Imperial Rome, Thames & Hudson, 1995. ISBN 0-500-05077-5
• Southern, Pat. The Roman Empire from Severus to Constantine, Routledge, 2001. ISBN 0-415-23943-5
• A. R. Birley: Decius Reconsidered. In: E. Frézouls, H. Jouffroy (Hrsg.): Les empereurs illyriens. Actes du colloque de Strasbourg (11–13 octobre 1990) organisé par le Centre de Recherche sur l’Europe centrale et sud-orientale. Straßburg 1998, S. 57–78.
• B. Bleckmann: Zu den Motiven der Christenverfolgung des Decius. In: Johne, K.-P. u. a. (Hrsg.): Deleto paene imperio Romano, Stuttgart 2006, S. 57–71.