Децебал
| Децебал | |
| владетел на даките | |
 Децебал, владетел на даките. Фрагмент от колоната на Траян | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 106 г.
|
| Управление | |
| Период | 86 – 106 |
| Децебал в Общомедия | |
Децебал[1][2][3] (на латински: Decebalus; на румънски: Decebal) е владетел на даките в периода 86 – 106 г.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]
През 86 г. Децебал нахлува в Мизия, разбива войските на римския наместник Опий Сабин и завладява голяма част от провинцията. В отговор на тези действия римският император Домициан през 87 г. изпраща в Дакия своите войски. Но и те са разбити, а Децебал пленява всички римски знамена.
През 88 г. нови римски войски, под командването на генерал Юлиан, нахлуват в Дакия. Решаващото сражение при Тан (в Трансилвания) е спечелено от Юлиан. Той обаче не остава дълго на територията на даките, тъй като германските племена квади засилват натиска си върху Римската империя. С Децебал е сключен мир, който е доста унизителен за римляните.
Война с Траян (101 – 102 г.)[редактиране | редактиране на кода]
Веднага след като става император, Траян започва подготовка за война с даките. През пролетта на 101 г. Траян напада Дакия. Римляните отново печелят сражение при Тан, но навлизането в дълбочина в страната е забавено, тъй като даките се сражават за всяко населено място. Настъпващата зима принуждава Траян да спре похода и да се установи в укрепените лагери. Децебал се възползва от това и събирайки силите на даките, подкрепяни от бастарните и сарматите, атакува провинция Мизия. Траян е принуден да отправи част от силите си там и въпреки големите загуби побеждава даките. През пролетта на 102 г. Траян продължава настъплението. Тежките загуби на даките принуждават Децебал да моли за мир.
Мирният договор е много неизгоден за Децебал. На римляните са дадени всички територии, които са успели да завладеят. Договорът задължава Децебал да разруши всички отбранителни укрепления в страната и да предаде на римляните оръжията. Във външната политика е длъжен да установява отношения с други народи само под ръководството на Рим. Договорът е възприет от Децебал обаче само като временно примирие и възможност да събере нови сили. Въпреки условията на договора, той укрепва армията си и се готви за нова война. Траян също не приема на сериозно договора, тъй като целта му е пълното завладяване на Дакия.
Война с Траян (105 – 106 г.)[редактиране | редактиране на кода]
В началото на лятото на 105 г. Траян, възползвайки се от това, че Децебал нарушава мирния договор, нахлува в Дакия. Римляните атакуват страната едновременно от няколко направления. Съпротивата на Децебал е съкрушена и той отстъпва докато не пада и Сармизегетуза. Децебал се опитва да се скрие, за да организира нова съпротива, но не успява. Тогава, за да не попадне в плен, се самоубива, пронизвайки се с меч. След смъртта на Децебал римската армия лесно се справя с незначителните огнища на въстания и през 106 г. е образувана римската провинция Дакия.
Траян завзема големите богатства на Дакия, а в Рим в чест на победата над даките е издигната Траяновата колона.
Мемориали[редактиране | редактиране на кода]
Между 1994 и 2004 г. на румънския бряг на Дунав при Железни врата е изработена огромна скална скулптура в чест на Децебал.
В киното[редактиране | редактиране на кода]
„Даки“ – игрален филм драма, исторически от 1967 г. Румъния, Франция. Режисьор Сергиу Николаеско. В ролите Пиер Брис, Мари-Жозе Нат, Жорж Маршал и Амза Пелеа[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Йорданов, Кирил. Децебал // Център по тракология „Проф. Александър Фол. Посетен на 27 юли 2016.
- ↑ Иречек, Константин, История на България, Наука и изкуство, С., 1978, стр. 93 – 94
- ↑ Арнолд, Станислав, Владислав Куркевич, Адам Татомир, Веслав Журавски, История на света, Държавно издателство „Д-р Петър Берон, С., 1985, стр. 105
- ↑ Filmi.link. Даки. Посетен на 3 януари 2022
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Рубцов С. М. Армия Децебала и его союзников
- Assorted Imperial Battle Descriptions, De Imperatoribus Romanis.
- Speidel, M. (1984), Roman Army Studies, pp. 173 – 187.
