Джеймс Баучер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джеймс Баучер
ирландски журналист
Джеймс Баучер 

с българска народна носия
Роден: 18 декември 1850 г.
Боготстаун, Ирландия
Починал: 30 декември 1920 г.
София, България
Паметна плоча на Джеймс Баучeр в София, срещу бившия царски дворец. (42°41′ с. ш. 23°19′ и. д. / 42.695817° с. ш. 23.327267° и. д.)

Джеймс Дейвид Баучер[1] (на английски: James David Bourchier) е ирландски журналист. Учи в Дъблин, Ирландия, След като завършва висшето си образование, започва работа като преподавател в колежа „Итън“. Джеймс Баучер живее в София от 1892 г. до 1915 г. Фамилията му често е изписвана неправилно като Boucher, Baucher или Bauchar. Ирландски журналист и политически активист, дълги години работи като балкански кореспондент за британския всекидневник „Таймс“. Живее в гр.София от 1892 г. до 1915 г. Баучер става почетен член на Софийското журналистическо общество и е близък приятел и доверен съветник на българския княз Фердинанд след 1892 г. Играе роля на посредник между балканските държави в края на Балканските войни от 1912-1913.  

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Баучер се ражда на 18 декември 1850 г. в Бръф (Bruff), област Лимерик (Limerick), Ирландия, в семейство от смесен произход – англо-нормански (от страна на баща му) и хугенотски (от страна на майка му). След смъртта на баща му, майка му се връща в семейната къща в Касълкъмър (Castlecomer), област Килкени (Kilkenny), където Баучер ще смята до края на дните си, че именно там се намира истинският му семеен произход. Баучер завършва Кралското училище на Портора в Енискилън, също така и Дъблинския Тринити Колидж (Trinity College), а после учи в Кингс Колидж (King's College), Кеймбридж, Великобритания. Получава хуманитарно и музикално образование. Ориентира се към адвокатството, но професионалните му планове биват осуетени от нарастваща глухота, заедно с липса на финансови средства.

Учител в Итън Колидж[редактиране | редактиране на кода]

Става учител по английски в Итън Колидж заради стремеж към журналистическа кариера, там преподава 10 години въпреки нарастващата си глухота. По него време започва да става известен на широката публика, в частност заради статия относно британската политика на депортиране в Ирландия, публикувана във вестник „The Globe“. Ще счита още отначало своята журналистическа дейност като прозорец към друг свят, позволяващ му да избяга от отегчителното и изкуствено всекидневние в Итън Колидж. Първите му работи привличат вниманието на вестник „The Times“, чийто управителен съвет накрая ще му преложи поста кореспондент на Балканите.

Кореспондент на „Таймс“ на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

През 1888 г. 38-годишният Джеймс получава задачата да отразява случващото се на Балканите. Работата му като кореспондент ще започне в Румъния, където бушува бунт на селяни. След това отива в Княжество България, където неприятностите са следствие от проруския преврат от 1886 г., свалил Александър I-ви, заменяйки го на следващата година с Фердинанд Сакскобурготски. Баучер прави репортаж за първата обиколка на княжеството на суверена. През тези си първи три години на Балканите Баучер работи като независим журналист, предлагайки статиите си на вестник „The Times“, но също така и на „Fortnightly Review“ (които публикуват серия негови статии, посветени на България) и на други британски вестници. Бързо става експерт по балканска политика. Пътува много из страната, създавайки първи контакти с критските бунтовници, борещи се против османската власт за независимостта на острова, кауза, на която ще се отдаде напълно. Живо се интересува и от много други бунтове и военни конфликти в България, континентална Гърция, Албания, Макеония и Румъния. Допринася от друга страна със статиите си за възраждане на интереса към Древна Гърция. Също така праща и дописки до Лондон за първите олимпийски игри на модерната епоха, организирани от барон Пиер дьo Кубертeн в Атина през 1896 г.

В размирната ситуация на Балканите в началото на 20 век Джеймс Баучер става един от най-влиятелните европейски журналисти. Неговите статии биват четени от министри и държавници. Води редовно кореспонденция с Балканския комитет и камарата на общините, която оценява неговия придобит опит. Също така сътрудничи с Енциклопедия Британика, за която пише статиите Гърция, Румъния и България в няколко издания. Става постоянен кореспондент на „Times“ през 1892 г.

Застъпникът за българската кауза[редактиране | редактиране на кода]

Баучер редовно бива обвиняван за пристрастност към българското дело, в частност от гръцките автори, за своята подкрепа към идеята за присъединяване на Македония към България. Междувременно българското правителство го обвинява за пристрастност след телеграмите му за политическото покушение над Стефан Стамболов от македонски терористи през 1895 г. Всъщност той е в отлични отношения със Стамболов (премиер от 1888 до 1894 г.), въпреки критиките си към «методите на турското правителство» на «българския Бисмарк». Позицията на Баучер бива тълкувана като критика към българското правителство. Принц Фердинанд пише гневно писмо до директора на Таймс, който обаче подкрепя своя кореспондент.

На Баучер му се налага да напусне България, след като публикува дописка относно жестокостите, извършени срещу помаците (българи-мюсюлмани), редовно нападани от българите християни, за да отмъстят за страданията на македонците, живеещи под османско владичество. Междувременно, от вестник Таймс са много доволни, че може да покаже своята безпристрастност до степен, че изиграва след това роля като съветва правителствата и има други политически отговорности. По времето на образуването на Балканския съюз преди Първата Балканска война, дори играе роля на таен посредник между правителствата. Когато разногласията му с българските власти биват изгладени, Баучер се завръща в софийския Гранд Хотел, срещу царският дворец, където бива многократно канен от царя (Фердинанд обявява абсолютната независимост на България през 1908 г. и приема титлата Цар на българите)

В статиите си Баучер критикува остро клаузите на Букурещкия мирен договор от 1913 г., който смята за изключително суров към България, че губи въз основа на своите срокове Южна Добруджа (анексирана от Румъния), също така и част от Македония, получена през 1912-1913 г. Баучер упражнява своята репортерска дейност да отразява не само през двете балкански войни, но също и през Първата световна война. Паралелно упражнява и значителна дейност, за да убеди българските власти да влязат във войната на страната на Антантата. Наясно е с факта, че страната ще се присъедини към съюз, гарантиращ ѝ присъедиединяване на Македония, но също и на Източна Тракия. Въпреки това, Баучер живо подкрепя българската позиция по време на преговорите на Парижката мирна конференция от 1919-1920 г., на които България не е поканена. Конференцията гласува шест договора, от които Ньойския договор, съглашението за мир между силите на Антантата и България, която трябва да отстъпи част от Източна Тракия на Гърция и някои погранични територии на кралствата Сърбия, Хърватия и Словения. Южна Добруджа попада под румънска власт, а също като Германия, България е заставена да изплаща обезщетения и армията ѝ е ограничена до 20 000 души.

Напуска България с влизането на страната във война и упражнява репортерската професия от Руската империя, преди да се върне в Лондон. Пенсионира се през 1918 г. и получава пълна свобода да изрази това, което смята за правдоподобност за българската кауза. Благодарение на пенсията си от Таймс се мести в София, където се сдобива с жилище. Успява да раздели времето си между къщата му в Килкени, Лондон, и София, за да се посвети на писането, в частност на своите мемоари. Прекарва време и в Дъблин, където пише няколко статии за бъдещето на Балканите.

Умира в България на 30 декември 1920 г. в София, България. Тялото му е изложено в катедралата „Св. Александър Невски“, след това, съобразно последната му воля, бива погребан близо до Рилския манастир в Югозападна България, чест, оказана единствено на този чужденец. Разрешението е дадено специално от новия суверен – Борис III.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Дейно участващ в процесите, състояли се на Балканския полуостров по това време, Баучер подкрепя идеята остров Крит да бъде анексиран от Гърция. В очерците си критикува някои параграфи на Букурещкия мирен договор от 1913 г., който счита за несправедлив към България. В резултат на договора България губи южната част на Добруджа (която бива присъединена към Румъния) и част от Македония.

Баучер също изразява силната си подкрепа за България по време на Парижката мирна конференция провела се 1919-1920 г. Конференцията представя пет договора, включително и Ньойския договор (мирно споразумение между Съюзниците и България, сключено през 1918 г.). Според границите на договора България трябва да отстъпи част от Западна Тракия на Гърция и няколко крайгранични области на Югославия. Със своите безброй публикации в британската преса и своята лична и социална кореспонденция Баучер неведнъж изразява симпатия към България и българския народ.

Почести[редактиране | редактиране на кода]

На Джеймс Дейвид Баучер са кръстени връх в Рила, булевард и метростанция в София. Българската комисия по антарктически топоними кръщава на негово име залив, част от северозападния бряг на остров Смит (Smith Island) в арктическия архипелаг на Южните Шетландски острови.

През 1990 г. новооткритото Българско общество за британски науки посвещава първата си национална конференция на 140-годишнината от раждането на Баучер в Лимерик, Ирландия, и 70-тата годишнина от смъртта му.

Днес булевард Джеймс Баучер е една от многото оживени главни улици в София, с множество административни и офис сгради. Вероятно най-видният ѝ ориентир е Кемпински хотел Зографски. Там също се намират и факултетът по физика, факултетът по математика и информатика и факултетът по химия на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както и офисът на Съюза на физиците в България и центърът на Българския Червен кръст. Има също така и улици, кръстени на негово име, във Варна и Благоевград.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • W. B. Stanford gives an account of James David Bourchier, b. Bruff, Co. Limerick, Ireland, who assisted the Greeks in the insurrection in Crete of 1896; bibl.
  • Lady Grogan, Life of J. D. Bourchier (London 1926).
  • Michael Foley, a lecturer at the School of Media, Dublin Institute of Technology, wrote an account of Bourchier's life in The Irish Communications Review, Vol 10, 2007, entitled, „James David Bourchier: an Irish Journalist in the Balkans.“
  • Harold Williams, „J.D. Bourchier“ (obituary), Slavonic Review, v. 1, no. 1 (June 1922), p. 227-228.
  • «Mr. J. D. Bourchier dead: a maker of Balkan history: 33 years correspondent of The Times» in The Times, Londres, 1er janvier 1921.
  • Ellinor Flora Bosworth Smith Grogan, The Life of J. D. Bourchier. London, Hurst & Blackett, 1926, 287 p.
  • Ellinor Flora Bosworth Smith Grogan, Chandrika Kaul, article « James David Bourchier » in Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004.
  • Michael Foley, « James David Bourchier: an Irish Journalist in the Balkans », in : The Irish Communications Review, Vol. 10, Dublin, 2007, p. 57-63.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фамилията му е позната на български и като Баучър.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.