Джейн Еър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джейн Еър
Jane Eyre. An Autobiography.
Jane Eyre title page.jpg
Корица на първото издание на "Джейн Еър"
Автор Шарлот Бронте
Първо издание 1847 г.
Англия
Жанр Новела
Джейн Еър в Общомедия

Джейн Еър (оригинално заглавие: на английски: Jane Eyre. An Autobiography.) е първият издаден роман на британската писателка Шарлот Бронте от 1847 година.

Резюме[редактиране | edit source]

Романът разказва историята на Джейн Еър, едно интелигентно и умно момиче, с богато въображение, но с беден произход. Тя губи семейството си още като дете и е изпратена в интернат. Там преживява загубата на единствената си приятелка, която умира от туберкулоза. След завършване на училище, Джейн става учителка и приема работата като гувернантка на едно френско момиче в Thornfield Hall. Тя се влюбва в работодателя си, Едуард Рочестър, и въпреки обикновената си външност и наивен характер, успява да спечели сърцето му. Брачната им церемония е провалена от тайната за валиден брак на Рочестър с психично болна жена, която той от години крие в имението си. Отчаяна от невъзможната им любов, Джейн бяга през нощта и случайно попада в дома на един викарий и неговите две сестри, които впоследствие се оказват нейни братовчеди. Минава време. Един ден Джейн чува във вятъра гласът на Едуард Рочестър, който я вика. Тя тръгва веднага към Thornfield Hall, но там е неприятно изненадана, като намира само руини, останали след опустошителен пожар. Самият Едуард Рочестър е загубил зрението на двете си очи при опит да спаси жена си, която, след като причинява пожара, скача от покрива и умира. Джейн и Едуард се женят. След време Едуард възвръща зрението на едното си око и успява да види първородния си син.