Джетро Тъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джетро Тъл
Jethro Tull
Ian Anderson OJT 1200.jpg
Джетро Тъл в Германия през 2007 година.
Информация
Създадена Блакпул , Лутън
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Стил Хард рок
Фолк рок
Прогресив рок
Блус рок
Активни години 1967-
Уебсайт www.jethrotull.com
Членове Иън Андерсън
Мартин Бар
Дуейн Пери
Дейвид Гудиър
Джон О'Хара
Джетро Тъл
Jethro Tull
в Общомедия
"Джетро Тъл" на концерт в Неапол през 1998 г.

"Джетро Тъл" (на английски Jethro Tull) е прогресив рок група, образувана в град Блакпул, Англия през 1968 г. Музиката им е характерна с причудливия вокален стил, уникалната водеща флейта на фронтмена Иън Андерсън (Ian Anderson) и необичайната и често усложнена структура на песните. Тя включва елементи на класическа и келтска фолк музика. Въпреки това е трудно да се посочи определен изпълнител, директно повлиян от "Джетро Тъл". Както и при други прогресив рок групи, музиката им е до голяма степен обособена.

История[редактиране | edit source]

1962–1968: Възникване[редактиране | edit source]

Първата група на Иън Андерсън, образувана през 1962 година в Блакпул, се нарича Блейдс (The Blades). През 1964 година тя вече е седемчленна соул група, носеща името на пианиста и барабанист Джон Евън (John Evan) - Джон Евън Бенд (The John Evan Band), а по-късно Джон Евън Смаш (The John Evan Smash). По това време в групата участва и бъдещият барабанист на Джетро Тъл Баримор Барлоу (Barriemore Barlow).

През 1967 година групата се премества в Лутън, близо до Лондон, в търсене на повече ангажименти.[1] Предприемат и пътуване до Ливърпул. Въпреки това парите не достигат и малко по-късно повечето членове се връщат на север. Иън Андерсън и басистът Глен Корник (Glenn Cornick) се събират с китариста Мик Ейбрахамс (Mick Abrahams) и барабаниста Клайв Бънкър (Clive Bunker) от лутънската група Макгрегърс Енджин (McGregor's Engine).[2] Първоначално новата група трудно получава повторни ангажименти и често променя името си, за да продължи да свири в лондонските клубове. Имената обикновено са измисляни от служители на техните агенти, един от които, любител историк, ги нарича Джетро Тъл, по името на английски агроном от 18 век. Името се запазва, защото групата го използва при първото си представление, което е харесано от управителя на клуба, така че те да получат повторна покана.[3] Групата сключва договор с разрастващата се агенция Елис-Райт и така стават третата група, подписала с бъдещата империя Крисалис Рекърдс.

Първият сингъл на Джетро Тъл излиза през 1968 година, но не постига успех. Той е написан от Мик Ейбрахамс и продуциран от Дерек Лоурънс и е озаглавен „Sunshine Day“. На етикета името на групата е изписано грешно като Jethro Toe, което превръща сингъла в колекционерска рядкост.[4]

По-късно през същата година Джетро Тъл издават първия си албум „This Was“.[1] Освен музика, писана от Андерсън и Ейбрахамс, той включва и фолклорната песен „Cat's Squirrel“, която подчертава блус рок стила на Ейбрахамс. Джаз пиесата „Serenade to a Cuckoo“ от Рахсан Роланд Кърк дава възможност на Андерсън да демонстрира уменията си с флейтата. По това време той описва в „Рекърд Мирър“ общия стил на групата като „един вид прогресив блус с малко джаз“.[5]

След излизането на първия албум Мик Ейбрахамс напуска Джетро Тъл и сформира собствена група - Блодуин Пиг (Blodwyn Pig).[1] Напускането му има няколко различни причини. Той е блус пуритан, докато Андерсън се опитва да включи в музиката на групата и други влияния. Освен това влиза в лични противоречия с Глен Корник и не желае да пътува много в чужбина и да свири повече от три вечери седмично, докато останалите членове на групата се стремят към международен успех.

След напускането на Ейбрахамс той е заместен за кратко от Тони Айоми от групата Ърт (Earth; бъдещата Блек Сабат). С него през декември 1968 година Джетро Тъл участва в проекта на Ролинг СтоунсРок енд рол цирк“, където изпълняват песента „A Song For Jeffrey“.

1969–1971: Формиране на собствен стил[редактиране | edit source]

По-късно през 1969 г. към групата се присъединява соло-китаристът Мартин Бар (Martin Barre) - вторият най-дълго задържал се член на формацията, който участва във всички проекти до 2011 г. Бар допринася за пренасочване на Джетро Тъл към по широки хоризонти с разнообразния си стил, който съчетава класическа подготовка и вкус към бароковата музика с хард-рок звучене. С напускането на Ейбрахамс групата остава с един-единствен лидер - фронтмена Иън Андерсън, основен композитор и двигател на почти на всички записи. Още първият албум с Бар - Stand Up (1969) - превръща групата във водещ арт-рок състав, който за разлика от Кинг Кримсън или Емерсън, Лейк енд Палмър се оказва и търговски успешен: Stand Up, както и следващите няколко албума на Джетро Тъл достигат първо място по продажби в британските класации за албуми. За пръв път в записите за Stand Up Андерсън показва слабостта си към необичайни за рок-музиката инструменти, като освен флейтата и хармониката, записва и с мандолина и балалайка. "Bourée" е джазирана преработка на камерна пиеса на Й. С. Бах, "Fat Man" е - заедно с издадената на сингъл "Christmas Song" - сред първите песни на групата наподобяващи британския фолклор. Няколко години след издаването на албума една от най-малко забележимите песни, неизпълнявана никога на живо - "We Used To Know", се оказва обект на спорове за плагиатство, тъй като легендарният хит на Ийгълс "Hotel California" възпроизвежда почти едно към едно акордовата ѝ схема.

През годините 1969-1971 Джетро Тъл се придържат и към една затихваща практика в популярната музика: издават малки плочи (сингли) с песни, невключени в дългосвирещите им плочи. Някои от най-знаменателните им записи от периода излизат първоначално само на малка плоча: "Living In The Past", който въвежда нетипичния за рок-музиката такт пет четвърти, "Witch's Promise" с насложени няколко партии флейта и акустичен съпровод, както и другата запомняща се песен с акустичен аранжимент - "Life's A Long Song", която излиза на EP (extended play) през 1971-ва.

1970 г. Джетро Тъл издават третия си албум: Benefit, в чиито записи участва създателят на Блейдс и лидер на ранните блекпулски формации Джон Еван: той ще се присъедини официално към групата за записите на следващия албум. Форматът на състава вече напълно отговаря на очакванията за прогресив-рок група, а Еван се изявява като ексцентричен солист с прилична класическа подготовка по концертите: най-характерно е концертното изпълнение под заглавие "By Kind Permission Of", включено в двойния компилативен албум Living In The Past, излязъл през 1972. От точно този период е и концертният запис от Carnegie Hall в Ню Йорк, издаден като втори компакт диск в колекцията от 1993 г. 25th Anniversary Box Set. Записите се множат, но много виждат свят едва десетилетия по-късно в различните компилации и колекционерски издания от 80-те години нататък. Скоро след излизането на Benefit групата напуска басистът Глен Корник - най-вече поради различия в характера: Корник е шумен, буен рокаджия, който си пада по алкохола, наркотиците и купона, докато останалите музиканти предпочитат спокойствието.

Корник е наследен на баса от Джефри Хамънд (Jeffrey Hammond), също от първоначалния състав на Блейдс. За по-артистично Хамънд си "удвоява" името на Хамънд-Хамънд. През годините той не се е занимавал с музика, а с рисуване и връщането му при Андерсън и Еван става след дълго настояване. Любопитно е, че Джефри Хамънд е лирически герой на цели три песни от първите три албума на Джетро Тъл: "A Song For Jeffrey" (1968), "Jeffrey Goes To Leicester Square" (1969) и "For Michael Collins, Jeffrey And Me" (1970).

В състав Андерсън, Бар, Бънкър, Еван и Хамънд-Хамънд Джетро Тъл записват най-запомнящия се албум в историята си: Aqualung (1971). Плочата е разделена на две концептуални половини, едната от които разглежда съдбата на скитника, алкохолик и сексуален посегател със странното име Акуалънг, а втората е израз на Андерсъновия агностицизъм и разисква християнското лицемерие на модерна Великобритания. Рифът на заглавното парче "Aqualung" е навярно най-известният такт от дискографията на Джетро Тъл, а "Locomotive Breath" се превръща в едно от най-често изпълняваните на концерт парчета със запомняща се интродукция на пианото от Еван и блестящи сола на флейта и китара, съответно на Андерсън и Бар. Сред песните има и няколко акустични аранжимента, в които Андерсън е на практика соло изпълнител - тенденция, която се запазва с годините и е особено отчетлива в албума "Minstrel in The Gallery" (1975). Aqualung не достига първо място в класациите, но е първата плоча с успех в САЩ.

Скоро след записите за Aqualung напуска и Клайв Бънкър, заместен от още един блакпулец - Бари Барлоу, който си доукрасява първото име на Баримор. Така Джетро Тъл се оказва на практика в същия състав като Блейдс от 1963 г., но с развит прогресив-рок музикален стил. Първите записи с Барлоу са няколко песни, издадени на екстендед плея (EP) "Life Is A Long Song": не се стига до цял албум, защото Андерсън вече е започнал работа по първия изцяло концептуален проект на групата. По тази причина през 1972 г. Джетро Тъл издават първия си сборен албум: неиздадени изобщо или издадени единствено като сингли песни, заедно с една страна на плоча с концертни записи от 1970 г. Албумът достига рекордно високото за групата трето място в американските класации за албуми (Billboard 200) и отваря път за неочаквания успех на следващите две продукции.

1972–1976: Прогресив рок[редактиране | edit source]

1977–1979: Фолк рок трилогия[редактиране | edit source]

1980–1984: Електронен рок[редактиране | edit source]

1987–1994: Хард рок[редактиране | edit source]

След 1995: Влияние на уърлд мюзик[редактиране | edit source]

Членове на групата[редактиране | edit source]

Период Вокал, флейта и др. Китара, вокал Клавишни Клавишни Бас китара Ударни
1967 Иън Андерсън Мик Ейбрахамс     Глен Корник Клайв Бънкър
1968-1970 Мартин Бар
1970-1971 Джон Евън Джефри Хамънд
1971-1975 Баримор Барлоу
1975-1979 Дий Палмър Джон Гласкок
1979-1980 Дейв Пег
1980-1981 Еди Джобсън   Марк Крейни
1982 Питър-Джон Ветъси Гери Конуей
1982-1983 Пол Бърджес
1984-1987 Дуейн Пери
1987-1988 Дон Еъри
1988-1991 Мартин Алок
1991-1992 Андрю Гидингс Дейв Матакс
1992-1995 Дуейн Пери
1995-2006 Джонатан Нойс
2007-... Джон О'Хара Дейвид Гудиър

Дискография[редактиране | edit source]

  • This Was (1968)
  • Stand Up (1969)
  • Benefit (1970)
  • Aqualung (1971)
  • Thick as a Brick (1972)
  • Living in the Past (1972)
  • A Passion Play (1973)
  • War Child (1974)
  • Minstrel in the Gallery (1975)
  • M.U. - The Best of Jethro Tull (1976) (сборен)
  • Too Old to Rock And Roll, Too Young to Die (1976)
  • Songs from the Wood (1977)
  • Repeat — The Best of Jethro Tull — Vol II (1977) (сборен)
  • Heavy Horses (1978)
  • Live — Bursting Out (1978) (на живо)
  • Stormwatch (1979)
  • A (1980)
  • Broadsword and the Beast (1982)
  • Under Wraps (1984)
  • Live at Hammersmith '84 (1990) (на живо)
  • Original Masters (1985) (сборен)
  • A Classic Case (1985)
  • Crest of a Knave (1987)
  • 20 Years of Jethro Tull (1988)
  • Rock Island (1989)
  • Catfish Rising (1991)
  • A Little Light Music (1992) (на живо)
  • 25th Anniversary boxed set (1993) (сборен)
  • The Best of Jethro Tull: The Anniversary Collection (1993) (сборен)
  • Nightcap (1993)
  • Roots to Branches (1995)
  • J-Tull Dot Com (1999)
  • Living with the Past (2002) (на живо)
  • The Jethro Tull Christmas Album (2003)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Biography on official Jethro Tull web site. // Посетен на 2007-02-10.
  2. Melody Maker, 12 July 1969, reproduced on Tullpress.com. // Посетен на 2007-03-07.
  3. FAQ on official Jethro Tull web site. // Посетен на 2009-03-21.
  4. Jethro Toe - Sunshine Day / Aeroplane
  5. Record Mirror, 12 Oct 1968, reproduced on Tullpress.com. // Посетен на 2007-02-10.

Външни препратки[редактиране | edit source]