Джигурово
| Джигурово | |
 Джигурово
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 723 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 13,365 km² |
| Надм. височина | 267 m |
| Пощ. код | 2812 |
| Тел. код | 0746 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 20780 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Сандански Андон Тотев (независим) |
| Кметство - кмет |
Джигурово Васил Николов (РЗС) |
Джигурово е село в Югозападна България в община Сандански, Област Благоевград.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Джигурово е на 5 километра югоизточно от град Сандански в полите на Пирин. Самото село и околността му са типичен лозарски район, произвеждащ качествени вина. От селото се открива красива гледка към Мелнишките пясъчни пирамиди и Струмската долина с вулканичното възвишение Кожух. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите, което обуславя сухо и горещо лято и мека и влажна зима, поради което в региона успешно виреят някои представители на средиземноморската флора като: смокини, нар, киви, маслинови дръвчета, дафинов лист и др.
[редактиране] История
Една от легендите за името на селото гласи че във времената на Османското владичество, в селото е живял османски богаташ на име Джигур-бей, който е имал земя с доста развито стопанство поради което селото е било по-заможно от съседните села. Според друго предание селото е наречено на основателя му Хаджи Гюро.[1]
Под имената Зигурова и Жигурова селото се споменава в османски данъчни дефтери от 1611 - 1617 година.[2] През 19 век селото е със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Джигурово (Djigourovo) е посочено като село със 122 домакинства с 300 жители мюсюлмани и 60 жители българи.[3] Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Джигурево живеят 565 души, от които 145 българи-християни, 300 турци и 120 власи.[4]
В началото на 20 век християнското население на село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Джигурово (Djigourovo) има 176 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Джигурово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
[редактиране] Културни и природни забележителности
В центъра на селото има площад с вековен чинар с уникална форма на стеблото[7]. Тази му форма образува огромна кухина, за която местните жители казват, че някога в нея е била приспособена пещ за печене на хляб. Може би е на няколкостотин години, но това не е установено от никого. От мястото, където се намира селото, се открива изключително живописна гледка в няколко посоки. Край селото минава малка рекичка слизаща от Пирин планина, приток на река Струма. Освен това околността се слави с изключително красива природа. В околността на селото има и няколко микро язовира, които са били част от голяма напоителна система в близкото минало.
[редактиране] Бележки
- ↑ "Енциклопедия Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.269.
- ↑ "Енциклопедия Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.269.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 140-141.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.189.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 192-193
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
- ↑ Снимка на ствола на чинара
