Джими Армфийлд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джими Армфийлд
английски футболист
Роден: 21 септември 1935
Дентън, Англия

Джеймс-Кристофър (Джими) Армфийлд (James Christopher Armfield, р. 21 септември 1935 в Дентън, Англия) е бивш английски футболист, прекарал по-голямата част от състезателната си кариера като десен защитник в английския футболен отбор „ФК Блакпул“. Армфийлд често изнася сам играта на отбора си, отличавайки се с бърза скорост, добър пас, дрибъл и издръжливост.

Роден е в Дентън близо до Манчестър на 21 септември 1935. Семейството му се премества в Блакпул и Джими учи в гимназията „Арнолд“, където е в отбора по крикет, плуване и атлетика, а освен това играе и ръгби.

През 1952 е взет в Клубната младежка асоциация на Блакпул като крайно дясно крило. За първи път е използван като краен десен бранител, когато титулярният състезател на този пост се контузва и Джими е изтеглен назад, за да го замества. Тази позиция се оказва по-късно запазена марка на Армфийлд в „Блакпул“.

Старши треньорът на „Блакпул“ Джо Смит предлага на Джими Армфийлд да подпише професионален договор преди да започне сезон 1954-55 в Централната лига. 17-годишният Армфийлд подписва с отбора на 4 септември 1954, но постъпва на военна служба. На 27 декември 1954 дебютира в лигата срещу „Портсмут“, където отборът му пада с 0:3.

Обявен е за най-добър млад играч на годината (1959) и малко не му достига, за да бъде избран за футболист на годината (1966), когато отличието взема Боби Чарлтън. Вместо това Армфийлд е удостоен с приза „Играч на „Блакпул“ на годината“.

Става капитан на „Блакпул“ през януари 1961, когато е на 25 години. На 19 октомври 1963 моли управата на клуба за трансфер, но му е отказано.

В периода 1954-1971 изиграва общо 626 мача, в които отбелязва не по-малко от 6 гола. Последният му мач е срещу „Манчестър Юнайтед“ (1-1), игран на 1 май 1971.

През 1956 играе първата си среща за младежкия национален отбор на Англия. За мъжкия национален отбор на Англия участва в 43 мача (15 като капитан) в периода 1959-1966. Дебютира на 13 май 1959 срещу Бразилия. Играе на световното първенство в Чили през 1962, където е обявен за най-добрия десен защитник в света. Влиза в разширения състав на Англия на световното първенство в Англия през 1966, но не взема пряко участие в срещите поради контузия. Отказва се от националния отбор през 1966, след като през 1964, 1965 и 1966 е обявен за най-добър десен защитник в Европа.

По-късно е старши треньор на „Болтън“, с който печели титлата в Трета дивизия (1972-73), а в отбора на „Лийдс“ (1974-78) наследява Дон Реви (1961-74) и отстранява „Барселона“ на полуфинал за КЕШ, но губи на финала (1975) срещу „Байерн“ (Мюнхен) с 0:2.

Последно работи като анализатор в BBC и като консултант на Футболната асоциация. Награден е с Ордена на Британската империя (2000).

Източници[редактиране | edit source]