Джинджос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джинджос
Σιτοχώρι
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина79 m
Население531 души (2011 г.)

Джинджос (на гръцки: Σιτοχώρι, Ситохори, катаревуса: Σιτοχώριον, Ситохорион, до 1928 Τζίντζος, Дзиндзос[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 663 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Джинджос е разположено югоизточно от Нигрита в Сярското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Свети Йоан Кръстител от църквата „Свети Георги“, XVI век, днес в Серския църковен музей

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чинджос (Tchintzios) живеят 960 гърци.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чинчос (Tchintchos) е посочено като село със 108 домакинства, като жителите му са 320 гърци.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Джинджос:

Джинджос: християнско село; 1 църква, 8 часа и половина от града.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Джинджос, 1 час на ЮЗ от Тахинос; 6 часа от Сяр. Поминък на жителите същият като в Тахинос. Пътят равени прав. 90 къщи карагуни. Гръцка църква.[5]

В началото на XX век Джинджос е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото има 660 жители гърци.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джинджос (Ginjos) живеят 600 гърци и работи гръцко училище.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година, селото остава в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Ситохори.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Джинджос на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Таушан тепе[9] Ταουσάν Τεπέ Лагокорфи Λαγοκορφή[10] възвишение на С от Джинджос (69,4 m) и на ЮИ от Патрик[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Джинджос
  • Маргаритис Сятас, четник в гръцка андартска чета в Македония[11]
  • Николаос Крущалис или Икономидис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[12]
  • Николаос Курвитидис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[13]
  • Харищос Маджирис, гръцки агент (втори клас) на гръцка андартска чета в Македония[14]
  • Христос Курбетис, четник в гръцка андартска чета в Македония[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  11. Σιάτας Μαργαρίτης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
  12. Κρουστάλης ή Οικονομίδης Νικόλαος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
  13. Κουρβιτίδης Νικόλαος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
  14. Μαντζίρης Χαριστός - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
  15. Κουρμπέτης Χρήστος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.