Йоанна Савойска (1392 – 1460)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоанна Савойска.
Йоанна Савойска | |
Маркграфиня на Монферат | |
Управление | 1418 – 1445 |
---|---|
Наследила | Маргарита Савойска |
Наследена от | Маргарита Савойска |
Лични данни | |
Родена | |
Починала | 1460 г.
|
Други титли | принцеса на Савоя |
Религия | Католицизъм |
Семейство | |
Династия | Савоя по рождение Палеолози по брак |
Баща | Амадей VII Савойски |
Майка | Бона дьо Бери |
Брак | Джан Джакомо Палеолог |
Потомци | Джовани Себастиан Отон Вилхелм Бонифаций Теодоро Изабела Амадеа |
Герб |
Йоанна Савойска (на италиански: Giovanna di Savoia; * 16 август 1392 в Шамбери, Савойско графство, † януари 1460 в Казале Монферато, Маркграфство Монферат) от Савойската династия, е принцеса на Савоя и чрез женитба маркграфиня на Монферат от 1418 до 1445 г.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Според френския историк Самуел Гишенон тя е второродна дъщеря на Амадей VII (* 1360 † 1391), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Бона дьо Бери (* 1362/1365 † 1435),[1] племенница на френския крал Шарл V.
Има един брат и една сестра:
- Амадей VIII (* 1383 † 1451), 19-и граф на Савоя и 1-ви херцог на Савоя, антипапа като Феликс V (1439 – 1449), съпруг на Мария Бургундска, дъщеря на херцог Филип II от Бургундия, от която има девет деца
- Бона (* 1388 † 1432), господарка на Пиемонт като съпруга на граф Лудвиг Савойски-Ахая, господар (синьор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (1402 – 1418), от когото няма деца.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Йоанна се ражда няколко месеца след смъртта на баща си Амадей VII, известен като Червеният граф. Той умира на 1 ноември 1391 г., оставяйки своя малолетен наследник Амадей под регентството на баба му Бона Бурбон заедно с Луи III дьо Косонè, господар на Косоне.[2] В завещанието му се споменава съпругата му Бона, но не и детето, което тя ще роди (Йоанна).[2]
След смъртта на графа дворът на феодалите е разделен на две партии, едната от които подкрепя бабата на Йоанна – Бона Бурбон с двор в Шамбери, а другата – Бона дьо Бери и новия граф Амадей VIII с двор в Монмелиан. Гражданската война е избегната чрез намесата на краля на Франция Шарл VI, и завършва с потвърждаването на регентството на Бона Бурбон.[3]
След като майката на Йоанна Бона дьо Бери е изключена от закрилата на децата и регентството, тя напуска Савоя[4] и се връща във Франция, като през 1394 г. се омъжва за Бернар VII д'Арманяк – граф на Родес, Арманяк и Фезaнсак,[5] от когото има седем деца.
Брачната политика, предприета от брата на Йоанна Амадей VIII цели да успокои бурните отношения с Монферат. Тя се омъжва на 24 април 1411 г. за наследника на Маркграфство Монферат Джан Джакомо Палеолог[6], син на маркграфа на Монферат Теодор II и втората му съпруга Жана дьо Бар.[7] Брачният договор на Йоанна и Джан Джакомо е съставен месец по-рано.[8]
През 1414 г. става графиня на Акуи, а след смъртта на свекъра си Теодор II през 1418 г. и маркграфиня на Монферат.[9]
През 1429 г. нейната сестра Бона съставя завещание, определяйки за свой наследник извънбрачния син на съпруга си на име Лудвиг, и оставя завещание на Йоанна, на майка им и на брат им Амадей VIII.[10]
На 18 септември 1430 г. майка ѝ прави завещание, оставяйки за наследник на Виконтство Карлà сина си Бернар, като оставя завещание и на останалите си все още живи деца, включително и на Йоанна.[11]
Овдовява на 12 март 1445 г.[7] Умира в Казале през 1460 г. на 67-годишна възраст.
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 26 април 1411 за Джан Джакомо Палеолог (* 23 март 1395, Трино; † 12 март 1445, Казале), маркграф на Монферат, от когото има петима сина и две дъщери:
- Джовани Палеолог (* 24 юни 1413 в Казале, † 29 януари 1464, пак там), 1445 маркграф и 1464 княз на Монферат, ∞ декември 1458 г. в Казале за Маргарита Савойска (* април 1439 в Пинероло, † 9 март 1483 Брюж), дъщеря на херцог Лудвиг Савойски и Анна дьо Лузинян Кипърска (* 1419, † 1462),[7] от която има една дъщеря. Той има и две извънбрачни деца
- Себастиан Отон Палеолог (* 16 юни 1419 в Казале, † 15 април 1419, пак там);[12]
- Вилхелм Палеолог (* 19 юли 1420 в Казале, † 1483, пак там), наследник на брат си Джовани IV като маркграф на Монферат (1464); ∞ 1. за Мария дьо Фоа, сестра на кардинал Пиетро ди Фoа (Младият), от която има една дъщеря 2. за Елизабета Мария Сфорца, от която има две дъщери 3. за Бернарда ди Брос, дъщеря на графа на Пантиевр Жан II дьо Брос, от която няма деца.[7] Има и две извънбрачни деца.
- Бонифаций Палеолог (* 13 юни 1424 в Казале, † 31 януари 1494, пак там), маркграф на Монферат, наследник на брат си Вилхелм VIII; ∞ 1. за Елена дьо Брос, дъщеря на графа на Пантиевър и сестра на Бернарда 2. за Мария Бранкович, дъщеря на Стефан III Бранкович, деспот на Смедеревското деспотство, от която има двама сина.[7] Навярно първата му съпруга е Орвиетана ди Кампофрегозо[12]
- Теодор Палеолог (*14 август 1425 в Казале, † 21 януари 1481, пак там), епископ на Казале[7]
- Изабела Палеологина (* 7 септември 1427 в Монкалво, † 1475 в Манта),[7] ∞ 7 август 1435 за Лудовико I дел Васто, маркграф на Салуцо, от когото има девет деца
- Амадеа Палеологина (* 3 август 1429, † 13 септември 1440 в Никозия),[7] ∞ 23 декември 1437 за Йоан II дьо Лузинян-Кипърски, крал на Кипър, от когото няма деца.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Първични източници[редактиране | редактиране на кода]
- (LA) (FR) Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- (FR) Chronique parisienne anonyme du XIVe siècle
- (FR) Histoire généalogique et chronologique de la maison royale de France, tomus III
- (FR) Documens historiques et généalogiques sur les familles et les hommes remarquables du Rouergue
- (LA) Rerum Italicarum scriptores, tomus XXIII
Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]
- (FR) Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- (FR) Histoire de la Maison de Savoie
- (FR) Titres de la maison ducale de Bourbon, par m. Huillard-Bréholles
- (IT) Monumenta Aquensia
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Circolo Culturale I Marchesi del Monferrato
- (EN) COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - JEANNE de Savoie, на fmg.ac
- (EN) MARCHESI di MONFERRATO 1306-1533 (PALEOLOGO) - JEANNE de Savoie (GIANGIACOMO di Monferrato), на fmg.ac
- (EN) Savoy 2 - Giovanna, на genealogy.euweb.cz, Genealogy
- (EN) Byzant 12 - Giovanna (Gian Giacomo), на genealogy.euweb.cz, Genealogy
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 439
- ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie: justifiée par titres, di Samuel Guichenon, tome IV, pagg. 232 - 235
- ↑ Histoire de Savoie, pagg 381 e 382
- ↑ Histoire de Savoie, pag 383
- ↑ RDocumens historiques et généalogiques sur les familles et les hommes remarquables du Rouergue, pag. 244
- ↑ Rerum Italicarum scriptores ab anno aerae christianae quingentesimo ad millesimumquingentesimum, Benvenuto di San Giorgio, pag. 567
- ↑ а б в г д е ж з Monumenta Aquensia, pag 177
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie: justifiée par titres, di Samuel Guichenon, pagg. 237 - 239
- ↑ Genealogia su euweb.cz
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie: justifiée par titres, di Samuel Guichenon, pagg. 131 e 132
- ↑ Titres de la maison ducale de Bourbon, par m. Huillard-Bréholles, doc. 5372, pagg. 243 e 244
- ↑ а б (англ.) #ES Genealogy: Byzant 12 - Giovanna (Gian Giacomo)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giovanna di Savoia (1392 – 1460) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |