Джовани Миани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джовани Миани.

Джовани Миани (на италиански Giovanni Miani) (17 март 1810 - ноември 1872) италиански пътешественик.

Ранни години 1810-1856[редактиране | edit source]

Роден в Ровиго, провинция Падуа, Италия. Занимава се отначало със земеделие, след това завършва висше образование със специалност география и става преподавател, а по-късно се отдава на научна дейност. По това време родния му край е в пределите на Австрия и след поражението на въстанието от 1848 г. е принуден да напусне пределите на страната. Живее в Атина, Измир и други градове за да стигне през 1856 г. до Египет.

Същата година заминава за Судан където провежда три експедиции за търсене изворите на Нил и една в междуречието Нил-Конго, където е убит.

Ескпедиции в Южен Судан 1856-1872[редактиране | edit source]

Първо пътешествие 1856[редактиране | edit source]

В края на 1856 г. плава нагоре по река Бели Нил до Гондокоро (4°54′ с. ш. 31°40′ и. д. / 4.9° с. ш. 31.666667° и. д.). На базата на своите лични наблюдения и по събрани много неточни сведения за изворите на реката през 1857 г. в Париж публикува хипотетична "Нова карта на басейна на Нил, показваща общия произход на тази река с реките Зангвебар". Въпреки, че картата е посрещната със законен скептицизъм от европейската географска общественост, тя все пак е повод да се обърне по-голямо внимание на Миани и спомага за спонсориране на нова експедиция възглавявана от него с цел намиране изворите на Нил.

Второ пътешествие 1859-1860[редактиране | edit source]

Организирането на навата експедиция му се отдава през 1859 г. със средства на френското и египетското правителство. Скоро след пристигането на участниците в Хартум, експедицията се разпада. Участниците французи не се погаждат със своя началник италианец и отказват да го съпровождат по-нататък. Въпреки това Миани решава на свой риск да продължи пътешествието си. По това време от Хартум нагоре по реката се отправя малтийският роботърговец Андреа Дебоно и заедно с него през януари 1860 г. Миани се добира до Гондокоро. Там Миани наема носачи и и въоръжен конвой и през февруари тръгва на юг от Гондокоро, успоредно на Бели Нил в търсене на изворите на Нил, но достига само до Нимуле (3°35′ с. ш. 32°04′ и. д. / 3.583333° с. ш. 32.066667° и. д.), поради отказа на носачите да продължат на юг зари страха от нападения на местните племена.

Последно пътешествие 1871-1872 и смърт[редактиране | edit source]

След като получава субсидия от египетското правителство, италианският пътешественик, през март 1871 г. тръгва на юг от Хартум. В Габа-Шаббиле той се присъединява към търговски керван, с който достига до река Роа (ляв приток на Джау), пресича междуречието Роа – Джау, а след това Джау – Тондж. Пресича изворната област на река Тондж и навлиза в басейна на Конго. В началото на февруари 1872 г. Миани и неговите спътници пресичат река Кибали (горното течение на Уеле) между устията ня десните ѝ притоци – реките Дунгу и Дуру и след три месеца достигат до резиденцията на местния вожд Мунза на племето мангбету. От там продължават на югозапад и достигат до откритата от него река Бомоканди (ляв приток на Уеле). По това време Миани е вече тежко болен и при това се намира в пълна зависимост от съпровождащите го търговци, които определят продължителността на преходите и почивките, ръководейки се от своите търговски интереси без да се съобразяват със здравословното състояние на престарелия пътешественик. На обратния път спътниците му го изоставят на произвола на съдбата. Измъченият от болести и лишен от всякакви средства, нещастният италианец, едва се добира до резиденцията на Мунза, където умира през ноември 1872 г.

Трудове[редактиране | edit source]

  • "Le spedizioni alle origini Nilo", Venezia, 1865;
  • "Il viaggio di Giovanni Miani al Monbuttu", Roma, 1875.

Източници[редактиране | edit source]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г., стр. 226-227, 252-253. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giovanni Miani“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.