Дънс Скот
| Джон Дънс Скот John Duns Scotus | |
| шотландски францискански монах, философ и католически блажен | |
 | |
| Роден |
1266 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Кьолн, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква[1] католицизъм[1] |
| Учил в | Мертън Колидж Оксфордски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Развито Средновековие |
| Школа | Схоластицизъм |
| Интереси | Метафизика, теология, логика, епистемология, етика |
| Повлиян | Аристотел, Августин Блажени, Анселм Кентърбърийски, Тома Аквински, Анри от Гент |
| Повлиял | Уилям Окам, Рене Декарт, Мартин Хайдегер, Жил Дельоз, Чарлс Пърс, Джерард Менли Хопкинс |
| Джон Дънс Скот в Общомедия | |
Джон Дънс Скот (на английски: John Duns Scotus), алтернативно Йоан Дънс Скот[2] е шотландски философ, метафизик, францискански богослов[3].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден в Дънс, графство Беруик, днес Беруикшър на границата между Шотландия и Англия в така наречената област Шотландски граници.
Възрастта на Дънс Скот се основава на първата сигурна дата за неговия живот, тази на ръкополагането му в католическото духовенство в Църквата на Св. Андрей в Нортхемптън на 17 март 1291 г. Минималната възраст за ръкополагане по онова време е 25 години и се предполага, че той е ръкоположен скоро след като ги е навършил.[4][5]Това че съвременниците му са го наричали Йоханес Дънс следва средновековната практика да се дават на хората християнски имена, а след това и името на родното им място, което подсказва, че той идва от Дънс Бериукшър, Шотландия.[6]
Учи в Кеймбридж и Оксфорд, като на последното място се обучава при Уилям Вера. Там влиза в ордена на францисканците. През 1302 г. се премества да живее в Париж, където учи теология и философия. Между 1306 и 1307 г. преподава в университета. През 1307 г. се премества в Кьолн, където умира на следващата година. През 1639 г. излиза първото издание на събраните му съчинения в Лион. Според Ради Радев „учението на Дънс Скот принадлежи на схващанията на Францисканция орден. Дънс Скот е родоначалник на т. нар. нова школа във францисканското течение. Скотизмът се заражда от неавгустиниззма на последователите на Бонавентура.“[7]
Един от най-значимите му трудове е коментара на „Сентенции“ от Петър Ломбардски, произведение, използвано по онова време в повечето теологически факултети и училища.[8]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Преди 1295 година:
- Parva logicalia
- Quaestiones super Porphyrii Isagogem
- Quaestiones in librum Praedicamentorum
- Quaestiones in I et II librum Perihermeneias
- Octo quaestiones in duos libros Perihermeneias
- Quaestiones in libros Elenchorum
- Parva logicalia
- Quaestiones super libros De anima (1295–1298?)
- Quaestiones super libros Metaphysicorum Aristotelis (1298–1300?; преработен по-късно)
- Notabilia Scoti super Metaphysicam
- Lectura (Ранни Оксфордски лекции върху четирите книги от цикъла Sentences на Петер Ломбард)
- Книга 1 и 2 (1300–1301)
- Книга 3 (написана вероятно в Париж, 1303–04)
- Книга 4 (не е запазена)
- Ordinatio или Opus Oxoniense (Дистинкции в четири книги, още известно като Оксфордско съчинение: преработка на лекции, изнесени в Оксфорд, книги 1 и 2 през летния семестър на 1300–1302, книги 3 и 4 – през 1303–1304)
- Collationes oxonienses (1303–1304 или 1305–1308)
- Collationes parisienses (1302–1307)
- Reportatio parisiensis (Парижки лекции, 1302–1307)
- Quaestiones Quodlibetales (Въпроси от всякакъв вид)
- Tractatus de Primo Principio (Трактат за първия принцип)
- Theoremata (неизяснена датировка)
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
- Радев, Ради (съст.). Антология на Средновековната философия. София, Наука и изкуство, 1986.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б encyklopedia.pwn.pl
- ↑ Радев 1986, с. 356.
- ↑ Ауди 2009, с. 182.
- ↑ Williams 2002, p. 2
- ↑ Brampton, C. K. Duns Scotus at Oxford, 1288 – 1301 // Franciscan Studies 24 (Annual II). 1964. с. 5 – 20.
- ↑ Макар че Вос (2006, p. 23) се противопоставя, като казва, че „Дънс е всъщност фамилията му, тъй като някой от Дънс би бил известен като 'de Duns'“.
- ↑ Радев 1986, с. 358.
- ↑ Радев 1986, с. 357.
|
