Джон Дюи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Дюи
John Dewey in 1902.jpg
Роден 20 октомври 1859
Бърлингтън, Вермонт
Починал 1 юни 1952
Местожителство САЩ
Гражданство САЩ
Националност американец
Професия философ
Работил в областта на философията на преподаването, епистемологията, етиката
Повлиян от Хегел, Платон, Жан-Жак Русо
Повлиял Ноам Чомски
Джон Дюи в Общомедия

Джон Дюи (на английски: John Dewey) е американски философ, реформатор в образованието, считан за един от основателите на движението на прагматизма. Счита се също така за баща на функционалната психология, един от водещите американски философи с приноси в педагогиката и политическите науки. Неговите идеи добиват широка популярност по света в началото на XX-ти век.

Кратка биография[редактиране | edit source]

Роден е на 20 октомври 1859 г. в Бърлингтън, щата Върмонт. Завършва философия в Университета на Върмонт. Получава докторска степен през 1884 г. През 1894 г. отива в Университета на Чикаго, където добива сериозна известност. През 1910 г. се премества в Колумбийския университет в Ню Йорк, където остава до края на живота си. Дюи умира на 1 юни 1952 г.

Философски идеи[редактиране | edit source]

Философските идеи на Дюи са известни под името инструментализъм. Те са разработени в произведения като "Влиянието на Дарвин върху философията и други есета относно съвременната философия" ("The Influence of Darwin on Philosophy and Other Essays in Contepmorary Thought", 1910), "Как мислим" ("How We Think", 1910), "В търсене на сигурността" ("The Quest for Certainty"), 1929).

Преодолявайки първоначалното влияние на хегелианството над него, Дюи се насочва към един инструменталистки подход, близък до прагматизма. Познанието бива разглеждано не като нещо абсолютно сигурно и обективно, а по-скоро като процес на взаимодействие между познаващият и познаваното. Според тази концепция, човек може да бъде подтикнат към познание само когато е налице проблемна ситуация, т.е. такава, която го поставя в положение на неизвестност относно нещо. В проблемната ситуация понятията и вярванията ни показват своята неадекватност или пък изобщо не функционират. За да се реши проблемът, трябва да се предприеме определена стратегия, която включва преценка на проблема, изготвяне на хипотеза, експериментиране и извеждане на заключение. Така истината е само условно понятие, чието значение е положено в контекста на проблемната ситуация. В този смисъл се казва, че истината е "инструмент", т.е. тя е средство, с което се постига определена цел, набелязана от индивида. Това разбиране се отразява и в педагогическите възгледи на Дюи, в основата на които стои идеята за "проблемната ситуация" като единствен способ за усвояване на нови умения и знания.

Друго важно разбиране на Дюи е това за единството и целостността на опита. Според него всички разграничения, които правим - "тяло"-"душа", "материално"-"идеално", и др., са продукт на неправилна нагласа на "разпокъсване" на опита. Всъщност религиозният, естетическият, моралният, и всички други "типове" опит, които хората по презумпция разграничават, представляват едно цяло. Оттук следва, че човекът трябва да бъде разглеждан като цялостно същество, а да не бъде разделян на тяло, дух и душа.

От гледна точка на своя инструментализъм и поради убедеността си в целостността на опита Джон Дюи се противопоставя на метафизиката като цяло. За него познанието ни за света се постига от емпиричните науки, но е основано на еволюционизма. Еволюцията е това понятие, което не подлежи на съмнение. Критиците на Дюи заявяват, че и той има своя собствена метафизика, чийто фундамент са еволюцията и опитът.

Религиозни възгледи[редактиране | edit source]

За Дюи, подобно на Емил Дюркем, религията е социален феномен и социалните измерения са абсолютно необходими за съществуването ѝ. Той, противно на Уилям Джеймс, счита вярата в свръхестествени явления за “суеверие”. Религията е разглеждана от него почти изцяло в етически план, като полагаща идеал пред индивида и общността. Бог е “единството на всички идеални цели, подбуждащи ни към желаене и действие”, твърди Дюи. Според него функцията на религията е подкрепяща, но освен това религията изпълнява и друга такава - тя всъщност укрепва връзките с “цялото”. В “Обща вяра” ("A Common Faith", 1934) той заявява, че религията трябва да показва човека в неговата свързаност. А тази свързаност е необходима, защото у човека е създадено чувство на изолация - и от свръхестествената религия, и от “войнстващия атеизъм”. Използването на думата “Бог”, казва той, може да спаси човека от изолация.

Етически и политически възгледи[редактиране | edit source]

Единственото държавно устройство, в което човекът може напълно да разгърне силите си, е демокрацията. За Дюи това е върхът на развитието на човека в морален план. Само демократичното общество може да позволи на човека тази свобода, в която той да може да реализира когнитивните, моралните и социалните си умения.

Литература[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • Джон Дюи, Как мислим, изд. ИК "Минерва", 2002
  • Джон Дюи, Човешка природа и поведение, „Критика и хуманизъм“, 2001

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • [1]The Influence of Darwin on Philosophy and Other Essays in Contemporary Thought
  • [2] How We Think