Джон Лий Хукър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Лий Хукър
JohnLeeHooker1997.jpg
Джон Лий Хукър през 1997 година.
Информация
Роден
John Lee Hooker
22 август 1917 г.(1917-08-22)
Починал
21 юни 2001 г. (на 83 г.)
Стил Блус, Рокендрол
Инструменти Вокали, китара
Активни години 1948 - 2001
Уебсайт johnleehooker.com
Страница в IMDb
Джон Лий Хукър в Общомедия

Джон Лий Хукър (на английски: John Lee Hooker) е американски блус музикант - певец и китарист, роден през 1917 година, починал през 2001 година.

Роден и израсъл в един от южните щати на САЩ, Джон Лий Хукър развива свой уникален стил наречен „Говорещ блус“ (Talking blues) на базата на течението „Делта блус“. Името му се превръща в еталон за "черната" блус музика заедно с това на другия голям майстор на жанра - Б.Б.Кинг. Песните му „Boogie Chillen“ (1948) и „Boom Boom“ (1962) са включени в специалния списък - „500 Songs that Shaped Rock and Roll“ (500 песни, които оформиха рокендрола), изготвен в „Рокендрол залата на славата“.[1][2]

Животът на музиканта, хроникиран от няколко негови ученика, често се разглежда като класически пример за расизма в музикалната индустрия, въпреки че в крайна сметка, благодарение на забележителното си творчество той достига статут на световна звезда повлиявайки на поколение от музикални изпълнители.

Носител е на няколко награди „Грами“.

Биография и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Джон Лий Хукър е роден на 22 август 1917 година (има твърдения и за 1920 година) близо до град Кларксдейл в Коахома Каунти, Мисисипи.[3] Той е най-малкото от 11 деца на Уилям Хукър (1871–1923) и Мини Рамзи (1875 - 19??). Баща му е баптистки проповедник и изполичар. Децата в семейството са домашно-обучавани. Като малки им е разрешено да слушат само религиозни песни. През 1921 година, родителите му се развеждат. Една година по-късно, майка му се омъжва за Уилям Мур - блус певец, който прави първото запознаване на малкия Джон с китарата. След години, Хукър посочва именно него като главна причина за отличителния си начин на свирене.[4] На 15-годишна възраст, Хукър избягва от къщи, като никога повече не вижда майка си и втория си баща.

През 1930-те, Джон Лий Хукър живее в Мемфис, Тенеси, където работи в „The New Daisy Theatre“ на прочутата с блусарските клубове - улица „Beale Street“. От време на време той свири и по домашни празненства.[3]

През време на втората световна война, той работи из фабриките на различни градове докато накрая, през 1948 година, се установява в Детройт като работник във „Форд Мотър Къмпани“. Тук, Хукър се чувства в свои води близо до блус салоните на улица „Hastings Street“ - сърцето на "черните" забавления в детройския „Ийст Сайд“. В известния с пианистите си град е имало дефицит на китаристи. Свирейки по клубовете на Детройт, популярността на Джон започва бързо да нараства. Музикантът започва да търси по-шумен и мощен инструмент от грубоватата си акустична китара. Така по това време той си купува първата електрическа китара.[5]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

В Торонто през 1978 година.

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

Награди „Грами“:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.knowledgerush.com/kr/encyclopedia/The_Rock_and_Roll_Hall_of_Fame's_500_Songs_that_Shaped_Rock_and_Roll/
  2. http://rockhall.com/exhibits/500-songs-that-shaped-rock-and/
  3. а б Palmer, Robert. Deep Blues. United States, Penguin Books, 1982. ISBN 0-14-006223-8. с. 242–243.
  4. Conversation with the Blues By Paul Oliver, p. 188
    See also: Guitar Facts By Bennett Joe, Trevor Curwen, Cliff Douse, Joe Bennett, p. 76
  5. Wogan, Terry. Shoes Off the Record. New York City, NY, Da Capo Press, 1984. ISBN 0-306-80321-6. с. 116–118.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]