Джон Наш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Джон Форбс Наш
John Forbes Nash, Jr. by Peter Badge.jpg
Роден 13 юни 1928
Блуфилд, САЩ
Професия математик
Работил в МИТ, Принстън
Алма матер Университет Карнеги Мелон
Награди Нобелова награда за икономика, 1994

Джон Форбс Наш младши е американски математик, който работи в областта на диференциалната геометрия и теорията на игрите.

Наш е роден на 13 юни 1928 г. в Блуфилд, Западна Вирджиния. През 1994 г. получава, заедно с Райнхард Зелтен и Джон Харшани, Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел.

След блестящ старт на научната си кариера, през 1957 Джон Наш заболява от параноидна шизофрения [1][2], от която се възстановява тридесет години по-късно.

Филмът „Красив ум“ (2001) се основава на живота му.

Ранни години[редактиране | edit source]

Джон Наш е роден и отраснал в Западна Вирджиния. Той ненаситно чете списания като Time, Life и Compton's Pictured Encyclopedia. По-късно започва работа в Bluefield Daily Telegraph. На 12-годишна възраст провежда научни експерименти в стаята си. Още от ранна възраст демонстрира, че не обича да работи с други хора, а предпочита да прави нещата сам. На съучениците, които го отхвърлят, отвръща с груби шеги и интелектуално превъзходство.

Марта, неговата по-малка сестра, изглежда е била нормално дете, докато Джон е различен от другите. По-късно тя пише: „Джони винаги е бил различен. [Родителите ни] знаеха, че е различен. Знаеха и че е много умен. Той винаги искаше да прави нещата по своя си начин. Мама настояваше да му помагам, да го привличам към приятелското си обкръжение… Но аз не държах много да се хваля със своя брат особняк.“

В своята автобиография, Наш отбелязва, че това, което запалило интереса му към математиката била книгата на Ерик Темпъл Бел, Men of Mathematics и по-конкретно едно есе посветено на Пиер дьо Ферма. Още докато е ученик в горните класове, посещава лекции по математика в Блуфийлд Колидж. По-късно следва в Технологичния институт Карнеги (днес университет Карнеги Мелън) в Питсбърг, Пенсилвания, където първо учи инженерна химия, а после химия, преди да се ориентира към математиката. През 1948 г. завършва едновременно и бакалавърска степен, и магистратура.

През лятото след дипломирането си, Наш работи в Уайт Оук, Мериленд, по военноморски изследователски проект под наставничеството на Клифърд Трусдел.

След дипломирането[редактиране | edit source]

Наставникът на Наш и бивш професор към Карнеги Тех Р. Дж. Дъфин пише писмо за препоръка, което се състои от само едно изречение: „Този човек е гений.“ [3] Макар да е приет в Харвард, което е било и неговото първо желание, поради вече изградения по-голям престиж и по-добър математически факултет там, ректорът на Принстън Соломон Лефшец настоятелно предлагал на Наш стипендията на името на Джон С. Кенеди и това било достатъчно да го убеди, че Харвард не оценява достатъчно способностите му. Така от Уайт Оак Наш се премества в Принстън, където работи върху своята теория на равновесието. Защитава докторат през 1950 г. с дисертация върху некооперативните игри. Дисертацията му, писана под ръководството на Албърт Тъкър съдържат дефиницията и свойствата на понятието, което впоследствие става известно като „равновесие на Наш“. Изследванията му излизат в три статии:

  • "Equilibrium Points in N-person Games" (1950)
  • "The Bargaining Problem" (1950)
  • "Two-person Cooperative Games" (1953)

Наш има научни трудове и в областта на алгебричната геометрия: "Real algebraic manifolds" (1952)

Неговата най-известна работа в „чистата“ математика е теоремата му (Nash embedding theorem), която показва, че всяко абстрактно риманово многообразие може да бъде изометрично реализирано като под-многообразие на Евклидовото пространство. Наш също има приноси и към теорията на нелинейните параболични частни диференциални уравнения.

През 1951 година Наш заминава за Масачузетския технологичен институт като преподавател по математика. Там среща Алиша Лопез-Харисън де Ларде (родена на 1 януари 1933), студентка по физика от Салвадор, с която сключва брак през февруари 1957. Алиша води Наш в болница за психични отклонения през 1959 за шизофрения; скоро след това се ражда и синът им Джон Чарли Мартин Наш, останал некръстен за около година, защото майката чувствала, че и нейният съпруг има право на глас в избора на име.

Наш и Лопез се развеждат през 1963, но се събират отново през 1970 в една неромантична връзка наподобяваща тази между двама съквартиранти, които нямат нищо общо. Според Силвия Насар, която пише биографията на Наш „Красив ум“, Алиша говори за съпруга си като за пансионер и казва, че в този период живеят „като двама далечни родственици под един покрив“. Двойката възобновява връзката си след като Наш печели Нобелова награда в икономиката през 1994. Те сключват брак отново на 1 юни 2001.

Наш има и друг син Джон Дейвид (роден на 19 юни 1953), от Елеонор Стайър, но се твърди, че нямал много общо нито с детето, нито с майка му. Въпреки това, по време на 60-минутно интервю за CBS, излъчено през март 2002 г., математикът казва, че поддържа контакт с Джон Стайър, който дори получава част от хонорарите за филма.

Психично разстройство[редактиране | edit source]

Наш през ноември 2006 на конференция посветена на теория на игрите в Кьолн.

Наш започва да проявява забележими признаци на шизофренно поведение през 1958. Изпада в параноя и през април-май 1959 е приет в болница "Маклийн", където му поставят диагнозата параноидна шизофрения, придружена от лека форма на депресия и понижено самочувствие. След изпълнения с проблеми престой в Париж и Женева, Наш се завръща в Принстън през 1960. Периодично постъпва в психиатрични заведения до 1970 г., като бива подлаган на инсулинно-шокови терапии и антипсихотични лекарства, обикновено по лекарско назначение и без възможност да прави сам избор за лечението си. След 1970 Наш взема решение никога повече да не приема антипсихотици. Според биографката му Насар, с времето той постепенно започва да се възстановява. С подкрепата на съпругата си Наш работи в общностна среда, проявяваща разбиране към ексцентричното поведение, свързано със заболяването му.

Според университетската легенда, Наш се превръща във "Фантома от Файн Хол" (Файн Хол е математическия център на Принстън), който бродел посред нощ като призрак, драскайки разни загадъчни уравнения на черната дъска. Легендата е описана в художествената книга "The Mind-Body Problem" от Ребека Голдщайн.

Награди и по-късна кариера[редактиране | edit source]

През 1978, Наш получава наградата на Джон фон Нойман за принос в областта на теорията. Печели наградата на Лирой Стийл през 1999.

През 1994, получава Нобелова награда за икономика в резултат на работата му в Принстън върху теория на игрите (game theory).

В края на 1980-те, Наш започва редовно да се свързва с други математици които осъзнават, че това наистина е той и, че новата му работа има стойност. Те сформират група, която се свързва с комитета по Нобелови награди към Банката на Швеция, за да свидетелства, че Наш действително заслужава да бъде награден и психическото му здраве позволява това.

През 1999, Наш получава почетно звание Доктор на Науките и Технологията от Университета в Карнийдж „Карнеги Мелън“.

Март, 1999 Наш получава почетно звание специалност Икономика от Университета в Наполи.

Наш получава почетна степен доктор по икономика от Университета в Антверп през 2007. Университет „Карнеги Мелън“

Признание и по-нататъшна кариера[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Oscar race scrutinizes movies based on true stories. USA Today. March 6, 2002. Линк от 22 януари 2008
  2. List of Oscar Winners. USA Today. Линк от 30 август 2008
  3. Kuhn W., Harold; Sylvia Nasar (Eds.). "The Essential John Nash" (PDF). Princeton University Press. Introduction, xi. Линк от 17 април 2008

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „John Forbes Nash“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.