Джон Рокфелер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Сър Джон Дейвидсън Рокфелер (на английски: John Davison Rockefeller, Sr.) е американски предприемач. Осъществява революция в петролната индустрия. Още като дете, Рокфелер вярва, че ще натрупа много пари и ще ги използва разумно за доброто на човечеството. През 1870 открива компанията „Standard Oil“ и тя работи, докато той се пенсионира през 1890. Петролът намира голямо приложение и Рокфелер натрупва значително състояние и става най-богатият мъж на света и първи американски милиардер. Наричан е още „най-богатият човек на всички времена“. От друга страна, Джон Рокфелер е един от основателите на федералния резерв на щатите, институцията,която контролира националната валута, смятана за враг на свободата на американците. Много от дейностите му са смятани за незаконни и неморални. Първите антимонополни дела в историята на САЩ са именно срещу неговата компания „Standard Oil“. Съдът разпорежда неговата компания да се раздели на няколко по-малки предприятия. Едно от тях е първообразът на днешната "Exxon Mobil"(С пазарна цена към 2008 от близо $500 млрд. американската петролна корпорация Exxon Mobil оглави класацията на в. "Файненшъл таймс" за 500-те най-мощни компании в света). След смъртта си на 97 годишна възраст той е изградил, чрез действията си толкова положителен образ за себе си в Американското общество, че цялата нация скърби за него. Той следи всяко пени и управлява парите си с цел да запази благосъстоянието си. Съчетанието от късмет, упорит труд, проницателност и безскрупулност правят от Джон Д. Рокфелер не само най-богатия американец, а най-богатия американец на всички времена. Въпреки зоркият поглед, с който следи всяко свое пени, през късните години от живота си той се стреми също така да намери начин да ги даде за благотворителност.
[редактиране] История
Рокфелер е роден през 1839 г. в Кливланд. Захваща се с търговия със земеделски продукти и печалбите му растат главоломно, макар и да са нищо в сравнение с това, което ще му донесе нефта. През 50-те години на XIX век нефта започва да се използва за осветление. Самюел Андрюс, индустриален химик, който знае как да „пречисти“ нефта, е познат на Джон и му предлага да се захванат с индустриално рафиниране. Рокфелер организира картел, който си извоюва преференциални цени от железопътните превозвачи, макар и по-късно те да са обявени за незаконни. През 1870 г. Рокфелер и неговият партньор Хенри Фледжлър създават съвместно акционерно дружество Standard Oil, в което се включват складове, цистерни и оборудване.
По-късно Рокфелер създава и картел на превозвачите, невинно наречен South Improvement Co. По този начин във властта на Рокфелер е повече от 90% от нефтеният бизнес в страната. Той разбира, че бъдещето е в тръбопроводите и Standard започва строежи в Кливланд и Бъфало. В края на XIX век Рокфелер вече контролира 1/3 от производството на страната. Откриването на автомобила и другите технологични нововъведения правят бизнеса му още по-процъфтяващ. През 90-те години на XIX век компанията му струва около 3,5 милиарда долара по днешните стандарти, а в навечерието на Първата световна война – 30 милиарда долара.
[редактиране] Личен живот
Сутрин Рокфелер закусва хляб и мляко, а вечер яде няколко ябълки. Отива на работа с билет от 5 цента, износва дълго костюмите си и си купува къща в Ню Йорк като запазва обзавеждането на предишния собственик. Все пак има и своите малки забавления, като например конете, като прави своя собствена конюшня. Репутацията на Рокфелер пострадва когато през 1914 г. използва Националната гвардия за да потуши стачката на миньорите и семействата им в Колорадо. В инцидента се задушават две жени и 12 деца, което е повод за сериозен негативен обществен отзвук срещу Standard. Джон има особени възгледи за филантропията и вярва, че благотворителността не бива да се изтъква. В същото време мнозина гледат на постъпките му като актове на разкаяние. Тези дела са продължени от наследника му Джон Рокфелер Младши, чийто 5 деца са амбициозни и сериозни, но имат различни възгледи за своето бъдеще, често свързани с политиката, и всеки от тях разполага с достатъчно средства да осъществи целите си. Нелсън Рокфелер достига до поста губернатор на щата Ню Йорк. Уинтроп Рокфелер се занимава с петролен бизнес, но през последните години от живота си е избран за губернатор на Арканзас. Дейвид Рокфелер се съсредоточава върху недвижимата собственост, а центърът „Рокфелер“ се превръща във величествен паметник на фамилията.
