Джон Форд
|
||||||||||
Джон Форд (на английски: John Ford) е американски кино режисьор с ирландски произход. Известен е най-вече с уестърните си, военните си филми и филмовите си адаптации на известни американски новели. Държи рекорда за най-много награди Оскар за най-добър режисьор (общо 4). Получава ги за филмите си „The Informer“, „Гроздовете на гнева“ (1940), „How Green Was My Valley“ и „Тихият човек“ (1952). Въпреки това само една негова лента печели Оскар за най-добър филм - „How Green Was My Valley“.
Стилът му на снимане повлиява изключително много на бъдещите кино режисьори Ингмар Бергман и Орсон Уелс, които го смятат за един от най-великите режисьори на всички времена. Много други прочути режисьори, сред които Акира Куросава, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Джордж Лукас, Серджио Леоне, Клинт Истууд, Вим Вендерс, Педро Кошта, Куентин Тарантино, Жан Люк-Годар, Франсоа Трюфо също споменават, че са повлияни от Форд.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Джон Форд е роден на 1 февруари 1894 година в Кейп Елизабет, Мейн, САЩ. Истинското му име е Шон Алоизиъс О´Фини. Син е на ирландски емигрант, собственик на питейно заведение и е тринадесето дете в семейството. През 1913, малко след като завършва училище, заминава за Холивуд при брат си, който по това време работи в киностудиото „Юнивърсъл” като актьор. В началото Форд работи като сценичен работник, реквизитор, каскадьор и дубльор на брат си, а през 1915 е статист в лентата „Раждането на нацията” (The Birth Of A Nation). През същата тази година става асистент-режисьор и актьор във филмите на брат си, вече под псевдонима Франсис Форд. В периода между 1917 и 1920 е режисьор на над 30 филма за „Юнивърсал“. Повечето от тези филми са уестърни с актьора Гари Кери.
През 1920 се жени за Мери Смит, от която има две деца. Въпреки петгодишната си афера с Катрин Хепбърн, Форд така и не се развежда с жена си. Премества се във „Фокс” през 1920 и до 1923 снима под псевдонима Джак Форд, отново предимно в жанра уестърн, който най-добре отговаря на възприятията му за света и ценностната му йерархия.
Като режисьор [редактиране]
През 1921 Форд започва да се занимава с режисура като асистент на Лоис Уебър. През 1920 Лоис изпълнява длъжността на президент на днешната „Режисьорска гилдия на Америка“.
Любимото място за снимане на Форд е Долината на паметниците в Юта. Това му позволява да комбинира красотата на американския запад с режисьорския си талант. Така той създава едни от най-запомнящите се и красиви сцени в киното. Неговите филми снимани в този регион повлияват толкова силно на зрителите, че режисьорът Орсон Уелс веднъж заявява, че много други режисьори нарочно избягвали тази територия за правене на снимки, за да не ги обвинят в плагиатство.
Форд е известен и с грубото си отношение към участващите актьори. Венъж нарича Джон Уейн „голям идиот“, а друг път нанася удар на нищо неподозиращия Хенри Фонда. Въпреки това актьорите работели с него са убедени, че неговият труден характер е спомогнал за по-доброто им представяне.
В годините на Втората световна война Форд губи окото си по време на снимките на наградения с Оскар филм „The Battle Of Midway” (1942). Награден за първи път с „Оскар” за филма си за ирландското въстание от 1916 година - ”The Informer” (1935), Форд печели наградата на Академията още няколко пъти за „Гроздовете на гнева“ (1940), „How Green Was My Valley” (1941) и „Тихият човек”, (1952).
Интересни факти [редактиране]
- За 60 години работа в Холивуд е направил общо 112 филма.
- Най-често във филмите му присъстват Хенри Фонда, Уард Бонд, Джеймс Стюарт и Джон Уейн.
- През 1973 получава президентски медал за свобода от Ричард Никсън.
- Рядко снима сцена без да направи поне два дубъла.
- Веднъж известният френски режисьор Жан Люк-Годар, тогава все още журналист, му задава въпроса „Какво ви доведе в Холивуд?“. Отговорът, който получава е „Влак“.
