Джон Форд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Форд
американски режисьор
Джон Форд 
Роден: 1 февруари 1894
Кейп Елизабет, Мейн, САЩ
Починал: 31 август 1973
(на 79 г.)
Палм Дезърт, Калифорния, САЩ

Джон Форд (на английски: John Ford) е американски актьор и кинорежисьор с ирландски произход. Известен е най-вече с уестърните си, военните си филми и филмовите си адаптации на известни американски романи.

Биография[редактиране | edit source]

Джон Форд е роден на 1 февруари 1894 година в Кейп Елизабет, Мейн, САЩ. Истинското му име е Шон Алоизиъс О´Фини. Син е на ирландски емигрант, собственик на питейно заведение и е тринадесето дете в семейството. През 1913, малко след като завършва училище, заминава за Холивуд при брат си, който по това време работи в киностудиото „Юнивърсъл” като актьор. В началото Форд работи като сценичен работник, реквизитор, каскадьор и дубльор на брат си, а през 1915 е статист в лентата „Раждането на нацията” (The Birth Of A Nation) на Дейвид Грифит. През същата тази година става асистент-режисьор и актьор във филмите на брат си, вече под псевдонима Франсис Форд. В периода между 1917 и 1920 е режисьор на над 30 филма за „Юнивърсал“. Повечето от тези филми са уестърни с актьора Хари Кери.

През 1920 се жени за Мери Смит, от която има две деца. Въпреки петгодишната си афера с Катрин Хепбърн, Форд така и не се развежда с жена си. Премества се във „Фокс” през 1920 и до 1923 снима под псевдонима Джак Форд, отново предимно в жанра уестърн, който най-добре отговаря на възприятията му за света и ценностната му йерархия.

Режисьор[редактиране | edit source]

През 1921 Форд започва да се занимава с режисура като асистент на Лоис Уебър. През 1920 Лоис изпълнява длъжността на президент на днешната „Режисьорска гилдия на Америка“.

Любимото място за снимане на Форд е Долината на паметниците в Юта. Това му позволява да комбинира красотата на американския запад с режисьорския си талант. Така той създава едни от най-запомнящите се и красиви сцени в киното. Неговите филми снимани в този регион повлияват толкова силно на зрителите, че режисьорът Орсън Уелс веднъж заявява, че много други режисьори нарочно избягвали тази територия за правене на снимки, за да не ги обвинят в плагиатство.

Форд е известен и с грубото си отношение към участващите актьори. Венъж нарича Джон Уейн „голям идиот“, а друг път нанася удар на нищо неподозиращия Хенри Фонда. Въпреки това актьорите, работели с него, са убедени, че неговият труден характер е спомогнал за по-доброто им представяне.

В годините на Втората световна война Форд губи окото си по време на снимките на наградения с Оскар за документални филми „The Battle Of Midway” (1942).

Филмография[редактиране | edit source]

до 1945
  • 1924: The Iron Horse
  • 1926: 3 Bad Men
  • 1927: Upstream
  • 1928: Hangman's House
  • 1928: Four Sons
  • 1930: Men Without Women
  • 1930: Up the River
  • 1931: Arrowsmith
  • 1932: Flesh
  • 1933: Doctor Bull
  • 1934: The Lost Patrol
  • 1934: Judge Priest
  • 1935: The Whole Town's Talking
  • 1935: The Informer
  • 1935: Steamboat Round the Bend
  • 1936: The Prisoner of Shark Island
  • 1936: Mary of Scotland
  • 1936: The Plough and the Stars
  • 1937: Wee Willie Winkie
  • 1937: The Hurricane
  • 1938: Four Men and a Prayer
  • 1938: Submarine Patrol
  • 1939: Stagecoach
  • 1939: Young Mr. Lincoln
  • 1939: Drums Along the Mohawk
  • 1940: The Grapes of Wrath
  • 1940: The Long Voyage Home
  • 1941: Tobacco Road
  • 1941: How Green Was My Valley
  • 1942: The Battle of Midway
  • 1943: December 7th
  • 1945: They Were Expendable
от 1946
  • 1946: My Darling Clementine
  • 1947: The Fugitive
  • 1947: Fort Apache
  • 1948: 3 Godfathers
  • 1949: She Wore a Yellow Ribbon
  • 1950: When Willie Comes Marching Home
  • 1950: Wagon Master
  • 1950: Rio Grande
  • 1951: This is Korea!
  • 1952: The Quiet Man
  • 1952: What Price Glory
  • 1953: The Sun Shines Bright
  • 1953: Mogambo
  • 1955: The Long Gray Line
  • 1955: Mister Roberts
  • 1956: The Searchers
  • 1957: The Wings of Eagles
  • 1957: The Rising of the Moon
  • 1958: Gideon's Day
  • 1958: The Last Hurrah
  • 1959: The Horse Soldiers
  • 1960: Sergeant Rutledge
  • 1961: Two Rode Together
  • 1962: The Man Who Shot Liberty Valance
  • 1962: How the West Was Won
  • 1963: Donovan's Reef
  • 1964: Cheyenne Autumn
  • 1965: Young Cassidy
  • 1966: 7 Women

Признание[редактиране | edit source]

Джон Форд държи рекорда за най-много награди Оскар за най-добър режисьор (общо 4). Получава ги за филмите си „The Informer“, (Информаторът) (1935) (за ирландското въстание от 1916 година), „The Grapes of Wrath“, (Гроздовете на гнева) (1940), „How Green Was My Valley“, (Колко зелена беше моята долина) (1941) и „The Quiet Man“, (Тихият човек) (1952). Въпреки това само една негова лента печели Оскар за най-добър филм - „How Green Was My Valley“.

Влияние[редактиране | edit source]

Стилът на снимане на Джон Форд повлиява изключително много на бъдещите кинорежисьори Ингмар Бергман и Орсън Уелс, които го смятат за един от най-великите режисьори на всички времена. Много други прочути режисьори, сред които Федерико Фелини, Франк Капра, Алфред Хичкок, Елиа Казан, Акира Куросава, Жан Реноар, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Джордж Лукас, Серджо Леоне, Клинт Истууд, Вим Вендерс, Педро Коща, Куентин Тарантино, Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо също споменават, че са повлияни от Форд.

Интересни факти[редактиране | edit source]

  • За 60 години работа в Холивуд е направил общо 112 филма.
  • Най-често във филмите му присъстват Хенри Фонда, Уард Бонд, Джеймс Стюарт и Джон Уейн.
  • През 1973 получава президентски медал за свобода от Ричард Никсън.
  • Рядко снима сцена без да направи поне два дубъла.
  • Веднъж известният френски режисьор Жан-Люк Годар, тогава все още журналист, му задава въпроса „Какво ви доведе в Холивуд?“. Отговорът, който получава е „Влак“.

Външни препратки[редактиране | edit source]