Джордж Бъркли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джордж Бъркли
(George Berkeley)
George Berkeley by John Smibert.jpg
философ
Роден 12 март 1685
замък в околностите на Томастаун, Ирландия
Починал 14 януари 1753
Оксфорд, Англия
Регион Английски философ
Школа Идеализъм, емпиризъм
Основни идеи Субективен идеализъм


Джордж Бъркли в Общомедия
За други значения или личности с името Бъркли виж Бъркли (пояснение).

Джордж Бъркли (на английски: George Berkeley, на латински: Georgius Berkeley) е английски философ от ирландски произход. Един от видните представители на класическия идеализъм.

Биография[редактиране | edit source]

Животът на Бъркли е беден откъм външни изяви. След като завършва прочутия „Тринити колидж” в Дъблин, остава като преподавател в колежа. През 1710 година дава монашески обет и приема свещенически сан. През 1724 г. става епископ и декан на колежа в Дери. Запален е от идеята за мисионерство – иска да основе училище за туземците на Бермудските острови и т. н., но всички негови идеи в това отношение остават нереализирани. Приживе се слави като един от най-ерудираните умове на своето съвремие.

Философия[редактиране | edit source]

Често Бъркли се определя като един от най-ярките противници на материализма в историята на философията, но в същото време и като философ-рационалист. Наистина, той успешно използва слабите моменти в материалистичната философия на Джон Лок (чиито емпиризъм до последно оказва върху него силно влияние), за да изгради своите тези и да отхвърли съответстващите им антитези. Според други определения Бъркли е рационалист, емпирик, субективен идеалист – всички тези термини са твърде спорни, доколкото синонимията между „материализъм”, „емпиризъм” и „рационализъм” се мени през различните епохи.

Всъщност Бъркли се опитва да превъзмогне и обори модерния по негово време скептицизъм, като в основата на философските си разсъждения стои именно на скептични позиции. Оттам нататък Бъркли смята, че обектът (като Божие творение) сам по себе си (res in se) е непознаваем и е достъпен и е познаваем единствено на базата на човешките чувствено-сетивни възприятия. Сентенцията “Esse est percipi” (съществуването е усещане) е лайтмотив във философията на Бъркли, който смята, че реалното съществуване на обектите се дължи именно на тяхната възприемаемост. Над тези възприятия и възможности стои духът, който ги контролира и дава тяхната реалност.

Всичко съществуващо е комплекс от идеи, които сами по себе си са непроменливи, неактивни, единствено духът е този, който може да борави с тях и да създава многообразието на видимите явления. Оттук видимата природа се схваща като дейност и проява на духа и съзнанието и няма независимо битие извън тях – следователно материалното и външното не може да бъде познато извън опита, който обаче е субективен. Самият комплекс от идеи, доколкото е познаваем и споделен, се крепи на възприятието на Световния Дух (в случая – синоним на Бога). Извън това възприятие съществуват отделни духове, които възприемат едно или друго материално или нематериално явление.

На български език съчинения на Бъркли са издадени в два тома[1] през 1992-7 г.

По-важни творби[редактиране | edit source]

  • Опит върху една нова теория на зрението (1709)
  • Трактат за принципите на човешкото познание (1710)
  • Три диалога между Хилас и Филонус (1713)
  1. Бъркли Дж., Философски произведения  ; Прев. от англ. Стефан Кулев София : Шамбала, 1992; Т. 1: Опит върху една нова теория на зрението; Трактат за принципите на човешкото познание; Три диалога за принципите между Хилас и Филонус; Теория на зрението или зрителния език, Първоначален вариант на увода към "Принципите на човешкото познание" (368 с.); 1997; Т. 2:Алсифрон или Дребнавия философ ; Сайрис. Съдържа и Биогр. бележка / А. Д. Линдзи. - Библиогр. с. 488-492 ; (560 с.), ISBN 954-8126-26-5

Външни препратки[редактиране | edit source]