Джордж Бърнард Шоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джордж Бърнард Шоу
Нобелова награда

George Bernard Shaw
George bernard shaw.jpg
Роден 26 юли 1856 г.
Дъблин, Ирландия
Починал 2 ноември 1950 г.
Ейът Сейнт Лорънс, Англия
Професия драматург, писател, пътешественик, есеист, театрален критик
Националност британец
Жанр сатира, черна комедия
Направление натурализъм,
[[commons:Category:George Bernard Shaw|Джордж Бърнард Шоу
Нобелова награда

George Bernard Shaw]]
в Общомедия

Джордж Бърнард Шоу (на английски: George Bernard Shaw) е виден британски писател от ирландски произход – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Носител на Нобелова награда за литература (1925).

Роден е в Дъблин, Ирландия. Никой от романите на Шоу не намира издател. Той сътрудничи на редица литературни издания (списание "Стар" и вестниците "Пел Мел" и "Уърлд"), където завежда рубриките "музикална критика" и "театрален живот". Статиите си подписва с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за рядко оригинален и остроумен журналист, който изразява смело своите мнения.

Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си "Къщата на вдовеца", която включва в цикъла "Неприятни пиеси". В този цикъл са вкючени още 2 пиеси: "Обичаният мъж" (1893) и "Професията на госпожа Уорън" (1894). Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат 8 години, за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл "Приятни пиеси" обхваща: "Героят и войникът"(1895) - действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, "Кандида" (1894), "Избранникът на съдбата" и "Никога не може да се каже" (1894). Третият цикъл са 3 пиеси за пуритани: "Ученикът на дявола" (1898), "Цезар и Клеопатра" (1899) и "Промяната у капитан Брасбоунд" (1899). Към същия период от творческата му дейност се отнасят и комедиите "Човек и свръхчовек" (1903), "Другият остров на Джон Бул" (1904), "Майор Барбара" (1905), "Дилемата на лекаря" (1906), "Женитба" (1908), "Неравен брак" (1909), "Разобличението на Бланко Поснет"(1908), "Андрокъл и лъвът" (1912), "Пигмалион" (1913). През периода 1912-1918 г. Шоу пише едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни теми. След войната създава пиесите "Домът на разбитите сърца" (1919), "Връщане в Матюзалем" (1920), "Света Йоанна" (1923), "Кола с ябълки" (1929), "Много е хубаво, за да бъде вярно" (1931), "Милионершата" (1935), "На скалите" (1933), "Женева" (1938), "В щастливите дни на Карл Чарлз" (1939).

С пиесата "Пигмалион" той взима наградата „Оскар“.

Шоу е известен с изключително острия си език, като строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Той е сред създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира към социална справедливост. Сред най-известните му и бляскави произведения са: “Къщите на вдовиците” (пиеса, публикувана през 1893 от цикъла "Неприятни пиеси"), “Професията на мисис Уорън" (драма с основна тема проституцията), “Кандида”, “Избраник на съдбата”, “Човек и свръхчовек”, “Майор Барбара”, "Андрокъл" и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.

Починал на 94-годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за