Джоузеф Билингс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Джоузеф Билингс (на английски Joseph Billings,на руски Иосиф Иосифович (Осип Осипович) Биллингс) (около 1758/1761 - 1806) английски мореплавател на руска служба, капитан-командор от руския флот, хидрограф, изследовател на източните брегове на Сибир и бреговете на Аляска.

Ранни години до 1783[редактиране | edit source]

Роден в семейство на рибар близо до Лондон. Като матрос участва в третото околосветско плаване на Джеймс Кук 1776 - 1780), за което е произведен в мичман, а след това и в щурман. Именно това плаване го подтиква да се отдаде на изследователски пътувания и се явява сериозна школа за по-нататъшната му дейност.

Постъпване на руска служба[редактиране | edit source]

Нямайки възможност да организира своя самостоятелна експедиция през 1783 година Билингс постъпва на руска служба и става мичман в руския флот. Като отлично образован и добре запознат с морските дейности през 1785 година Билингс е назначен от императрица Екатерина II за началник на астрономическа и географска експедиция, имаща за цел преминаването от устието на река Колима до Берингово море и съм северозападните брегове на Северна Америка и изследването на североизточните брегове на Сибир.

Експедиция Билингс – Саричев (1785-1793)[редактиране | edit source]

Експедицията наброява 141 човека, като за заместник на Билингс е назначен лейтенант Гавриил Саричев, който в следващите години провежда самостоятелни изследвания.

В края на 1785 година участниците потеглят от Петербург и на 27 март 1786 година лейтенант Саричев пристига в Охотск, а Билингс – едва в началото на юли. От там експедицията се прехвърля във Верхнеколимск, където по време на зимуването са построени два малки кораба, с които двамата се спускат по Колима до устието ѝ и на 24 юни 1787 навлизат в открито море. През юли 1787 година извършват три опита да преминат от устието на Колима в Берингово море, като заобиколят Чукотка, но поради тежките ледове неуспяват да се справят със задачата.

В началото на септември 1788 година експедицията по суша се завръща в Охотск, където по това време се строят два кораба. На 22 септември 1789 г. в Охотско море, на път за Камчатка на 56°25′ с. ш. 143°20′ и. д. / 56.416667° с. ш. 143.333333° и. д. двамата откриват остров Свети Йона.

На 9 май 1790 г. на кораба „Слава Русия“ Билингс и Саричев отплават от залива Авача на изток. Плават южно от Алеутските о-ви и на 3 юни акустират в Бобровия залив (53°48′ с. ш. 166°23′ з. д. / 53.8° с. ш. 166.383333° з. д.) на източния бряг на остров Уналашка. На 14 юни продължават на североизток и на 28 юни достигат до остров Коудиак (зал.Тримата светии, 57°10′ с. ш. 153°30′ з. д. / 57.166667° с. ш. 153.5° з. д.). От 6 до 8 юли плават на север покрай източните брегове на островите Коудиак и Афогнак към Куковия залив. На 12 юли достигат до югоизточния планински бряг на п-ов Кенай, а на 19 юли влизат в залива Принц Уилям (най-северната част на залива Аляска).На 3 август достигат до остров Каяк и от там се връщат обратно в Камчатка.

През май и юни 1791 година на същия кораб двамата плават през Командорските о-ви към остров Уналашка. На 14 юли достигат до западния бряг на остров Свети Матвей. На северозапад от него откриват остров Хол (60°35′ с. ш. 172°50′ з. д. / 60.583333° с. ш. 172.833333° з. д.) и протока Саричев между тях. На 20 юли достигат до остров Сейнт Лорънс, а на 28 юли достигат до югозападния бряг на п-ов Сюард, където се провежда среща между руснаците и местните ескимоси. На 31 юли корабът минава покрай остров Слейдж (64°29′ с. ш. 166°13′ з. д. / 64.483333° с. ш. 166.216667° з. д.), на 1 август навлиза в Беринговия проток и на 4 август акостира на чукотския бряг в залива Лаврентия, където Билингс сдава командването на Саричев..

През 1791-1792 година изследва по суша п-ов Чукотка, като преминава повече от 1500 км от Мечигменския залив до Нижнеколимск, като проследява и изследва в средата на декември 1791 повече от 150 км от река Кувут (десен приток на Пегтимел), горните течения на Малък и Голям Анюй (януари – средата на февруари 1792) и сравнително добре отразява наличието на множество хребети с височина 1500-1853 м в този район. По негово разпореждане през есента на 1791 сержанта-геодезист Алексей Гилев обикала с лодка целия източен бряг на Чукотка от Мечигменския залив до нос Дежньов, преминава пеша през носа, а след това с лодка и пеша първи описва около 500 км от северния бряг на Чукотка до Колючинския залив.

На 17 февруари 1792 г. експедицията завършва своята дейност и през 1794 се завръща в Петербург. Резултатите от нея са големи. Освен описанието на бита на чуччите, са описани и частично заснети големи части от бреговете на Охотско море, Алеутските о-ви и част от бреговете на Аляска. Значителен принос за това допринесят и маршрутите и изследванията на лейтенант, а впоследствие капитан Гавриил Саричев. Билингс написва отчет за експедицията (три книги), които впоследствие са преведени на руски. По събраните материали съставя маршрутна карта, която с незначителни изменения служи като основа на всички следващи карти за вътрешността на Чукотка чак до 1931 г.

Последни години 1794-1806[редактиране | edit source]

След завръщането си от продължилата 9 години експедиция през 1795 Билингс е командирован в Черноморския флот и се заема с хидрографски изследвания.

През лятото на 1797 извършва хидрографски изследвания покрай бреговете на п-ов Таман и южните и западни брегове на п-ов Крим. През лятото на 1798 описва северозападния бряг на Крим и черноморското крайбрежие на Русия от нос Тарханкут до Днестровския лиман – около 1000 км.

През 1799 публикува „Атлас на Черно море“, картите на който значително превъзхождат по точност неговите предшественици.

На 9 май 1799 Билингс е произведен в чин капитан-командор, но през ноември същата година поради неизлечимо заболяване подава оставка. Умира през 1806, като точната дата на смъртта му и последните години от живота му са неизвестни.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | edit source]

  • An account of a geographical and astronomical expedition to the Northern parts of Russia, performed in the year 1785, to 1794, narrated from the original papers by Mart. Sayer» (London, 1802).
  • Путешествие капитана Биллингса через Чукотскую землю от Берингова пролива до Нижнеколымского острога и плавание капитана Галла по Северо-восточному океану в 1791 г., с приложением словаря 12 наречий этих народов (СПб., 1811).

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Дивин, В. А., Русские мореплавания на Тихом океане в XVIII веке, М., 1971 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 242-245. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 46, 230-234. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
  • Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в XVIII-XIX веках, М., 1975 г.