Джо Енгъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джо Хенри Енгъл
Joe Engle.jpg
американски астронавт
Националност американец
Статус пенсиониран
Роден 26 август 1932
Чапмън, Канзас, САЩ
Друга професия летец-изпитател
Звание US-O8 insignia.svg генерал-майор от USAF
Престой в космоса 9 денонощия 08 часа 30 минути
Селекция Група NASA-5 (1966)
Мисии X-15, ALT, STS-2, STS-51I
Емблема на мисията
X-15 insignia.png Space Shuttle Enterprise logo.png Sts-2-patch.png Sts-51-i-patch.png
Пенсиониране 30 ноември 1986

Джо Хенри Енгъл (на английски: Joe Henry Engle) е американски астронавт, тест пилот, генерал-майор от USAF и участник в Програмата X-15.

Биография[редактиране | edit source]

Военна кариера[редактиране | edit source]

Енгъл в Програмата X-15 през 1965 год.

Джо Енгъл е завършил Университета в Канзас, бакалавър по аерокосмическо инженерство. След дипломирането си постъпва в USAF. През 1957 г. завършва летателна школа и става боен пилот. Той лети на F-100 Super Sabre в състава на 474 - та бойна ескадрила от 309 - то тактическо авиокрило на USAF, дислоцирано в авиобазата "Джордж" в Калифорния. Малко по-късно завършва школата за инструктори и става експериментален тест пилот. През 1965 г. е включен в Програмата X-15 на НАСА и USAF. На ракетоплана, Енгъл извършва 16 полета, като при три от тях надминава височината от 50 мили (80 км.) и съгласно действащите нормативи му е присвоено званието "астронавт на USAF" и получава "астронавски крила на USAF". В кариерата си Джо Енгъл е летял на повече от 155 различни типа летателни апарати (вкл. 25 типа реактивни самолети). Има общ нальот около 12500 полетни часа, от тях 9000 на реактивни самолети.

Служба в НАСА[редактиране | edit source]

Джо Енгъл е един от 19 астронавти селектирани от НАСА (Астронавтска група №5) през м. април 1966 г. Той започва подготовка по програмата Аполо. Включен е в дублиращия екипаж на Аполо 14 и в основния - на Аполо 17, като пилот на лунния модул. След като Конгреса на САЩ взема решение да прекрати прогамата Аполо след полета на Аполо 17, НАСА включва в групата за последния полет геолога д - р Харисън Шмит (първия учен сред американските астронавти) на мястото на Енгъл. Независимо от това доста болезнено за него решение той остава на служба в НАСА и се включва в изпитанията на космическата совалка ALT (на английски: Approach and Landing Test Flights). От м. юни до м. октомври 1977 г. Енгъл (командир) и Ричард Трули (пилот) извършват три изпитателни полета със совалката Ентърпрайз. При тези полети е изпитано поведението на совалката при свободно планиране (след отделянето и от самолета - носител Боинг 747) от височина 7000 метра и приземяване на специално подготвената писта в авиобазата Едуардс, Калифорния. След приключване на изпитанията в ниските слоеве на атмосферата, Спейс шатъл получава сертификат за летателна годност, а Енгъл започва да тренира за своя първи орбитален полет. На 12 ноември 1981 г. Енгъл (командир) и Трули (пилот) излитат с космическата совалка Колумбия за нейната втора мисия STS-2. Това е последният екипаж на НАСА съставен от астронавти, които не са участвали в космически полети, а Енгъл е последният от групата на "командирите-новобранци". Полетът е съпътстван с технически проблеми - отказ на три горивни клетки, които намаляват времетраенето му наполовина. На 14 ноември с. г. Джо Енгъл започва орбитална маневра за кацане на ръчен режим при скорост от 29000 км/час. Няколко минути по - късно той става първия и единствен астронавт приземил космическата совалка на ръчен режим. След като се уверява, че това е възможно и би могло да се използва при непредвидени ситуации, НАСА никога повече не разрешава тази изключително рискована маневра. Втори полет по програмата Спейс шатъл, Енгъл осъществява от 27 август до 3 септември 1985 г. като командир на Дискавъри, мисия STS-51I. Общото време, което той прекарва в космоса е повече от 225 часа. Джо Енгъл е единствения човек в света навлязъл в космическото пространство с два различни типа летателни апарата - с ракетоплан X-15 и с космически кораб от типа Спейс шатъл.

Мисии на Джо Енгъл[редактиране | edit source]

Космически полети на Джо Енгъл
Дата КК Емблема на мисията Функции Продължителност
29 юни 1965 «X-15», Полет 138
X-15 insignia.png
Пилот 85,5 км. височина (непризнат от FAI)
1977 «Ентърпрайз», ALT
Space Shuttle Enterprise logo.png
Командир Три изпитателни полета
1 12 ноември 1981 «Колумбия», STS-2
Sts-2-patch.png
Командир 2 денонощия 06 часа 13 мин 12 сек.
2 27 август 1985 «Дискавъри», STS-51I
Sts-51-i-patch.png
Командир 7 денонощия 02 часа 17 мин. 42 сек.
Сумарно време в космоса — 9 денонощия 08 часа 30 минути и 54 сек.


  • Джо Енгъл е единствения човек в света, осъществил приземяване на космическата совалка на ръчен режим.

След НАСА[редактиране | edit source]

Джо Енгъл се уволнява от USAF на 30 ноември 1986 г. От 1 декември с. г. постъпва на служба във въздушните войски на Националната гвардия с чин генерал-майор. От 1992 г. той има място в Аерокосмическата зала на славата. След като напуска Националната гвардия, Енгъл става треньор по висш пилотаж. До момента продължава да лети със спортни самолети, а до неодавна е активен участник и съдия на почти всички прояви от голям мащаб в САЩ.

Награди[редактиране | edit source]

  • Distinguished Flying Cross ribbon.svg Летателен кръст за заслуги (2);
  • Defense Distinguished Service ribbon.svg Медал за отлична служба;
  • NASAExcepRib.gif Медал на НАСА за изключителни заслуги;
  • NasaDisRib.gif Медал на НАСА за изключителна служба;
  • SpaceFltRib.gif Медал на НАСА за участие в космически полет (2).

Джо Енгъл е приет в четири национални зали на славата.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]